Зелената сделка вече е забавена. Тя ще зависи от това какво ще стане на европейските избори, колко места ще спечелят зелените, кой ще е комисар по земеделието и каква папка ще връчи за изпълнение, така както предишната я връчи Урсула фон дер Лайен. Това каза Снежана Благоева, пълномощен министър в Специалния комитет по селско стопанство в Постоянното представителство на България в Брюксел, по време на Десетата национална среща на земеделските производители, организирана от Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ).
По думите ѝ Зелената сделка това лято се превръща в гореща тема. Благоева разказа как се развиват нещата с нея в нормативен план, какви документи са внесени в Европейската комисия (ЕК), докъде е стигнало законодателството, как приблизително изглеждат нещата в дългосрочен план.
Според Благоева, фон дер Лайен е станала комисар именно заради Зелената сделка, залагайки на това, че сериозни цели ще бъдат постигнати и икономическото развитие в общността ще се отдели донякъде от ресурсите на планетата.
Благоева допълни, че Европейският съюз (ЕС) се смята наистина за лидер в тази посока, но и други големи държави започват да завиват натам, включително и Китай.
"Когато ЕК представи сделката и започна да я изпълнява, имаше последователен подход за създаване на нови нормативни актове и законодателство. Днес това вече е донякъде", обясни Благоева, уточнявайки, че заложените цели вече претърпяват някои промени, защото ЕК е в края на мандата си.
Според Благоева много се очаква от земеделския сектор, но част от финансовите решения остават за следващата комисия, която ще бъде избрана.
Ако погледнем законодателните актове за климатичната неутралност, кои са най-важни за фермерите, беше следващата част от изложението на Благоева. Един от основните актове е регламентът за земеползване, с който комисията завиши целта до 2030 г. за намаляване на въглеродните емисии. Този регламент е приет. ЕС има за цел да е климатично неутрален и да няма никакви емисии, но това не е възможно, подчерта Благоева. В същото време в земеделския и горския сектор се виждат най-големите възможности за това.
Друг акт е за индустриалните емисии. Там ЕК тръгна с "голяма кошница", но лека полека целите започнаха да се променят. "И там ЕК се опита да вкара говедовъдството, но ние и някои държави като нас бяхме против. Европейският парламент (ЕП) също даде рамо да не се бърза", посочи Благоева. Тя допълни, че по отношение на индустриалните емисии занапред ще зависи доколко комисията по околна среда в ЕП ще започне да слуша комисията по земеделие.
Благоева продължи с въпроса как върви изпълнението на целите. Проектът на регламент за пестицидите катастрофира, защото не се намери консенсус и ЕК го оттегли. "Не можа да се постигне съгласуваност, не мина в ЕП поради, забележете, ниска екологична амбиция, не висока", обясни тя, допълвайки, че в Съвета на ЕС държавите членки са се разделили на две части. Не е било отчетено и че условията в държавите членки са различни. Благоева даде за пример риска от заболявания и вредители, който е по-висок на места и не може да се приложи еднакво намаляване на използването на пестициди. Тоест предизвика се разделение в ЕС и сега комисията ще трябва да излезе с друг нормативен акт. Засега сме на точка нула, но регламентът за пестицидите остава като европейски приоритет, допълни тя.
По отношение на намаляване загубата на хранителни вещества в почвата се разчита повече на националните планове на държавите членки, коментира Благоева. Там Комисията смята, че стратегическите планове ще са важни. Така стои и въпросът за използването на антимикробни вещества.
При хуманното отношение към животните също има забавяне и няма шанс решението да излезе при сегашния мандат на Еврокомисията.
"Зелените са доста силни в доста правителства и естествено има определено ниво на противопоставяне при Зелената сделка. По тази причина имаше още редица законодателни актове, които трябва да ги има като етикетирането, фуражните добавки и хуманното отношение, които пропаднаха и се забавиха", посочи Благоева.
По думите ѝ виждаме и смекчаване на изискванията, защото държавите членки дадоха по-силен отпор, повлия реакцията на земеделската общност и протестите в държавите членки. В тази връзка ЕК взе решение за намаляване на екологичната амбиция, като с това облекчи земеделските производители, които показаха че имат сериозни проблеми с административната тежест, малката добавена стойност на ниво ферма, към което се прибави и въпросът за вноса, създаващ неконкурентна ситуация на националните пазари.
Някои представители на браншовите организации, които присъстваха на събитието, също констатираха, че става дума за опростяване, смекчаване на Зелената сделка.