Знанието е движещата сила за просперитета на България и Европейския съюз, заявиха участниците в закриващата конференция във Вършец (Обобщение)

Знанието е движещата сила за просперитета на България и Европейския съюз – това беше общото мнение на участниците в закриващата конференция по проекта "Европа на Балканите: Заедно чрез знание" днес във Вършец. Проектът се изпълнява от Българската телеграфна агенция (БТА) с подкрепата на Европейската комисия. 
Проектът на БТА "Европа на Балканите: Заедно чрез знание" с подкрепата на Европейската комисия цели да разказваме за обмяната на знание между хората в България и на Балканите и хората от останалата част на ЕС, заяви генералният директор на БТА Кирил Вълчев при откриването на форума във Вършец. По думите му благодарение на националните пресклубове на БТА цяла България u българите в съседните страни са станали част от организираните от агенцията общи национални и европейски разговори по проекта - общо 40 конференции в 38 пресклуба.
В приветствието си към участниците в конференцията кметът на Вършец Иван Лазаров посочи, че Вършец е красив, модерен град с модерна инфраструктура и перфектно градоустройство и туристически атракции. Лазаров каза още, че за него и за всички от общината е привилегия и чест да са домакини на такъв форум. 
В Европейския съюз в момента се води големият разговор за науката, каза ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България Йорданка Чобанова. Тя допълни, че тези дни в годината са едни от най-красивите. „През тях виждаме мащаба на нашите букви, книги и вяра, осъзнаваме колко е ярък техният отпечатък върху европейските народи и как всички европейци сме едно цяло, чувстваме се горди и единни. Имаме общо наследство и бъдеще“, посочи още Чобанова. 
Развитието на демократично общество е възможно, само когато има свободни, независими медии, които да изобличават лъжата и подмяната и да бъдат реален коректив на властта. Това заяви президентът Румен Радев по време на конференцията. Той посочи още, че за него е огромно удоволствие да се срещне с участниците на 20-ата Среща на българските медии. Този форум има широк кръгозор и за регионалните дисбаланси в България, и за нашите природни богатства и за перспективите на Северозапада, изключително важен край за България, и за знанието, и за талантите, и за бъдещето на България като равноправен и равностоен член на ЕС, заяви държавният глава. По думите му, за да стане всичко това реалност, трябва да имаме най-силните инструменти, а именно информацията и знанието. Как ще разполагаме с тях, зависи много от медиите. Нашето внимание към медиите не трябва да отслабва, напротив, трябва да сме силно ангажирани с това какво става с нашите медии, каза Радев. 
Знанието е най-конвертируемата част от живота на съвременните общества, посочи ректорът на Софийският университет „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Вълчев. По думите му знанието има универсален характер и променящата се ситуация на 21 век показва, че битката ще бъде в три основни области – за природни ресурси, за нов тип енергия за новите технологии и квалифицирания човешки потенциал. 
Знанието е памет, но знанието е и мост между поколенията. Toва каза ректорът на Висшето училище по мениджмънт във Варна проф. д-р Красимира Станева. „В нашето училище се стараем да създаваме и поддържаме този мост между поколенията с помощта на европейските фондове“, обясни ректорът. 
Ректорът на Бургаския свободен университет проф. Милен Балтов посочи, че с битката за умовете и битката за бъдещето е свързана с глобализацията и фактът, че Европа донякъде изостава. Той допълни, че Бургаският свободен университет е обявен от Европейската комисия, заедно с още 13 други висши училища, за Европейски университет на островните, пристанищни и крайбрежните територии. „В тази насока ние виждаме постигането на мащаба и интернационализацията, която е толкова необходима“, посочи още проф. Балтов.   
Настоящата година е поредната ключова година за европейските инвестиции в българското образование, каза Иван Попов, ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 и ръководител на Управляващия орган на Програма „Образование“ 2021-2027. Попов припомни, че на 9 май беше подаден окончателният доклад по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. „С това отчетохме нейното официално приключване. И можем да се поздравим със значителни резултати“, посочи Попов. И допълни, че по линия на тази програма бяха изградени 16 нови научноизследователски центъра в България. В тях функционират над 350 високотехнологични лаборатории и работят над 1000 учени, а по различни проекти са проведени над 90 000 студентски практики. „Над 160 професионални гимназии въведоха дуалната форма на обучение и над 10 000 ученици учат вече по този начин, а 250 000 деца и ученици от уязвими групи бяха устойчиво приобщени към образование“, посочи Попов.
Цветан Спасов, ръководител на Управляващия орган на Програма „Развитие на човешките ресурси“, посочи, че обезлюдяването е най-голямото предизвикателство, с което трябва да се пребори България. В тази връзка първата кампания, която той представи, разработена заедно с Европейската комисия, бе „Избирам България“, отнасяща се за българи, които живеят в чужбина. По думите му през последните 35 години над 2,5 млн. души са напуснали страната, заминавайки за чужбина, за да търсят по-добра реализация, и над 80% от тях са с висше образование и висока квалификация. „Ние сме длъжни да предприемем необходимите мерки, да се опитаме да ги привлечем обратно. Това са хора, които биха се върнали с научени нови знания, с повишена квалификация, с ентусиазъм, с оптимизъм, готови да се борят, за да се докажат обратно в родината си“, посочи Спасов.