"Днес е един паметен ден за мене, защото съм част от българския футбол. Но искам първо да благодаря на моите колеги, на всички мои треньори в първите ми години като футболист. И на трима от тези, които ми дадоха шанс – Христо Бонев, Борислав Михайлов и Наско Сираков. Говоря за моя първи мач с националната фланелка - 2:0 срещу Белгия в София през 1987-а година. Благодаря ви, че ми се доверихте, когато облякох за първи път фланелката", започна Христо Стоичков, след като получи аплодисменти от залата.
"1994-а година ще остане паметна за нас, защото се доказахме пред света. Но хванахме последния влак, последния самолет за Америка и то с една цел – да се представим достойно. Знаехме, че в пет поредни Световни първенства преди това България не е имала победа. И ние отидохме за нея, а се върнахме с цели четири. Благодаря на моите колеги, че благодарение на вас, България постигна най-големия успех. България се гордее, че има Златна топка и Златна обувка. Защото те са първо за България и после за мене. Благодаря ви, че уважихте това тържество 100 години български футбол", завърши Христо Стоичков.