Селекционерът на националния отбор на България по футбол за жени Силвия Радойска окачестви като добра изминаващата 2025 година. В свое участие в подкаста на Българския футболен съюз дългогодишната националка на „лъвиците“ и настоящ треньор изреди редица позитивни фактори, белязали играта през последните 11 месеца.„Това, което ме радва, е, че държавното първенство се излъчва и има медийно отразяване. Това е важно и за треньорите, и за момичетата. Радват ме добрите резултати – девическите гарнитури успяха да се класират в следващия етап на Лига А. Добре се развиват 17 и 19-годишните, регионалните селекции също е важен процес, който вече стартира. Можем да кажем, че има много позитиви, такова е и отношението на всички хора към женския футбол. Надявам се това да продължава и през новата година да имаме по-добри резултати и в женския национален отбор. Смятам, че 2025 година е позитивна година за женския футбол и се надявам всички неща, които се стартираха през последните 12 месеца, да се пренесат и през следващата. Има светло бъдеще и с общи усилия заедно да направим крачка по крачка тези момичета, които имат талант, да имат по-добро бъдеще от това, което съм имала аз като играч".Радойска, която по време на кариерата си като състезател беше избрана за Футболист 1 на България за 2015 година разказа за своя пътя във футбола, плавния преход от терена към страничната линия, както и за тънкостите в треньорската професия при жените.Тя си спомня и за дебюта си във футбола, както и началото й като ляв бранител. Нямало достатъчно хора за защитата и една от легендите в ранните години на женския футбол Боряна Десподова - тогава национален треньор, й обяснила за необходимата трансформация."Но след това в тренировките вече стана ясно кой какъв е и от тогава съм играла само и единствено атакуващ халф".За наградата през 2015-а година, когато Силвия Радойска става първата носителка на приза, тя си спомня: "Истината е, че това беше едно признание за мене и удовлетворение от добре свършената работа през годините и много се радвам, че тази класация започна да се провежда и остана ежегодна. Защото момичетата се справят не по-лошо от мъжете и трябва да получат признание за усилията, които влагат. Знаете, че в България женският футбол е аматьорски начала и реално няма много голямо признание. Момичетата, които играят, често и работят, имат личен живот. Но те не приемат футбола като хоби, а като нещо, което обичат и го правят със страст".