Българското първенство е в средата на класацията в Европа по отношение на чуждите футболисти, средната възраст на играчите у нас е 26,3

Чужденците в българското футболно първенство през сезон 2023/24 са 49,4 процента, което е среден резултат при изследването на статистическия институт CIES Football Observatory, базиран в Швейцария.
Думите на селекционера на националния отбор Младен Кърстаич преди контролната среща с Албания, че чужденците в efbet Лига са прекалено много и ако тенденцията се запази, то българският футбол го чакат черни дни, предизвика сериозна полемика. Освен обичайната лавина от хейт-коментари в двете посоки в социалните мрежи, отношение взе и президентът на Професионалната лига Атанас Караиванов. Той подкрепи с факти мнението си, че Кърстаич не е прав и дори поиска уволнение за сръбския треньор. 
Проверка в данните швейцарската статистическа компания обаче показва, че тенденцията в България по ангажиране на чужденци не се различава много от общоевропейската. И при повечето от изследваните 31-о първенства показателите са сходните.
В интерес на истината, близки резултати до българските са първенства с доста повече финансови възможности като Унгария, Швейцария и Полша, но и такива с по-ниско заплащане като Словения. Но също така и държави със сходно ниво на футбола, но с много по-голям човешки потенциал, каквато е Румъния. Интересното е, че 45 % от футболистите във френската Лига 1 са легионери. А Франция е страна номер 1 по износ на футболисти в Европа, както и Световен шампион от 2018-а година, втора на последния Мондиал в Катар и винаги в топ 4 на Лигата на Нациите. Което показва, че дори 45 на сто да са легионери, първенството пак дава футболисти за националния отбор, ако клубовете си вършат работата както трябва.
Безспорен номер 1 е шампионатът на Кипър, в който 82,9 процента от футболистите са дошли извън границите на острова. Следва турската Суперлига, която в последните години отново повишава нивото си. 71,2 процента от футболистите са чужденци, но това не пречи на местните клубове да произвеждат таланти и да правят зашеметяващи трансфери. Пресен пример е продажбата на 18-годишния Арда Гюлер в Реал (Мадрид), за който Фенербахче получава за момента 20 милиона евро. Третата държава с най-много чужденци в Европа е Гърция, като в местната елитна Суперлига външните играчи са в същия размер – 71,0 %. Но това също не пречи да се вадят качествени местни топ-играчи. Идната зима или най-късно през лятото 19-годишният Янис Константелиас от ПАОК най-вероятно ще смени Солун с някое от европейските топ 5 първенства.
Английската Висша лига е на 4-о място с 64,6 процента чужденци, но тази бройка нито отслабва националния отбор, нито лишава страната от бъдещи таланти, идващи от академиите. Същото може да се каже и за северните съседи от Шотландия, които имат 64,5 процента внос на играчите, но националният им отбор беше един от първите, които си гарантираха участие на Евро 2024.
Близката среща на унгарския национален отбор по футбол с българския от тази пролет даде ясна представа на феновете какво представляват „маджарите“ на терена. Но в местното първенство чужденците са 47,1 процент, което по никакъв начин не намалява класата на националния тим. Същото е и за доста по-богатата Швейцария, чиито клубове разчитат на 47,9 процента футболен внос. Но националният отбор вече чака жребия за следващото Европейско първенство.
В българското първенство безспорен номер 1 е отборът на Берое, придобиващ специална слава заради чужденците, които идват благодарение на новия собственик Ернан Банато. Старозагорци разчитат на 81,9 процента външни футболисти, следвани от ЦСКА-София с 81,4 и Лудогорец със 79,8. Следват Ботев (Пловдив) със 73,3 и Левски (София) с 61,8. На обратния полюс са Етър (13,6), Славия (16,8) и Славия (20,4).
По отношение на възрастта на футболистите българското първенство също е в почти перфектна позиция. Категорично не може да се каже, че играят ветерани, а напротив – играчи в най-хубавата възраст за футбол. Футболистът от efbet Лига е на 26,3 години, като доста най-старите футболисти са в Кипър (28,6) и Гърция с 28,5. Следват Турция - 28,2, Румъния (27,5), следвани от Полша (27,1) и Унгария, Израел, Русия, Германия и Чехия с възраст 27,0.