Защитникът на английския национален отбор и на Манчестър Сити Джон Стоунс призна днес, че в един момент са му минавали мисли да сложи край на кариерата си на фона на кошмара си от контузии, които го преследваха през миналата спортна година.
31-годишният футболист имаше доста проблеми през сезон 2024/25 – в това число травма на стъпалото и задната част на бедрото, коигто ограничиха мачовете му до едва 24 за клуба и страната и нито един от февруари нататък. Той се върна в добра форма в началото на този сезон, но макар да пропусна мачовете през септември с Андора и Сърбия заради мускулен проблем, сега е на линия.
Англичаните ще играят на 9-и октомври контролна среща с Уелс в Лондон, а пет дни по-късно гостуват на Латвия.
"Миналият сезон беше труден за мен, до такава степен, че мислех да спирам с футбола направо“, каза Стоунс пред BBC Radio 5 Live.
Направо исках да спра да го правя, защото буквално ми писна да бъда максимален професионалист, да се опитвам да направя всичко както трябва, а после да се сривам и да нямам отговори защо става така. Беше много трудно време“, продължава Стоунс.
"Идва момент, в който не знаеш защо се случва и е още по-трудно, когато влагаш толкова много усилия или си ултрапрофесионалист, и пак да не можеш да играеш и да си на разположение. И си казваш – направих това, това и това, но какво още трябва да направя, за да спре този кошмар? Но после си казвах, че всички предизвикателства съм преминавал, и в Сити, и тука. И ще го направя и сега", обяснява още бранителят.
Въпреки контузиите си миналия сезон, Стоунс беше поканен в летния лагер на Тухел за мачовете срещу Андора и Сенегал, което показа намерението на германеца да го използва и по-нататък в престоя си начело на националния отбор.
"Обичам да играя за страната. Някои от най-хубавите моменти в кариерата ми са с екипа на Англия на големите турнири. И когато лятото Тухел ме попита дали искам да бъда с момчетата, въпреки проблемите ми, за мене беше очевидно".
"За мен да дойда и да се покажа на момчетата, да предложа съвети, да бъда добър съотборник, предполагам - това беше специален момент. Не бях мислил за това оттогава, защото времето лети толкова бързо. Но това беше знак за нещо, което наистина ме прави щастлив“, завърши Джон Стоунс.