Три години след като избяга от родната си Беларус на Игрите в Токио, спринтьорката Кристина Цимановская казва, че е възстановила живота си от нулата, за да се състезава на Олимпиадата в Париж, но искаше родителите й да бяха там, за да я видят да бяга.
Тя не е виждала майка си и баща си, откакто отказа да се качи на полет обратно у дома, когато беше отстранена от Игрите в Токио против волята й от нейния екип, след като публично се оплака от националните треньори, в сага, която разтърси Олимпиадата.
Страхувайки се за безопасността си, ако се върне в Беларус, тя избяга в Полша и имаше право да представлява страната от август 2023 година.
„Не мога да отида в моята страна, в моя дом и поради това не се чувствам щастлива. Тези три години бяха много трудни за мен, особено психически“, каза Цимановская.
Гледката на спортисти, прегръщащи семействата си, беше добре дошло завръщане към нормалното в Париж, след като Игрите в Токио, които бяха покосени от пандемията от КОВИД-19, видяха състезателите да играят на празни трибуни.
Но няма връщане към живота, както беше за Цимановская, която носеше висулка с картата на Беларус около врата си, докато се състезаваше на лилавата писта на „Стад дьо Франс“. Родителите й не могат да напуснат Беларус.
„Понякога искаш да видиш родителите си. Това е като някой, който може... да те подкрепи. Особено във важен момент преди Олимпиадата. Но в моята ситуация това не е възможно“, каза още Кристина Цимановская.
Нейното представяне от 23.01 секунди не беше достатъчно, за да я изведе до полуфиналната фаза и беше далеч под това, което тя вярва, че може да бяга при по-добри обстоятелства.
„Разболявах се много пъти през последната година. Лекарите казват, че това се е случило поради стреса“, каза Цимануская, която ще участва за женската щафета 4x100, която започва в четвъртък.
„Може би не съм готов сега да бягам, наистина, много бързо, но знам, че мога да бягам 22.50, но не и тази година“, заяви атлетката.
Тя намери приятели в Полша и работи като личен треньор, след като започна „живота от нулата“.
„Животът е като нормален живот. Така също беше в Беларус“, завърши Цимановская.