Отборът на Канада защити титлата си при жените в отборното преследване на бързо пързаляне с кънки на Игрите в Милано-Кортина.
Невероятното трио на отбора - Ивани Блондин, Валери Малте и Изабел Вайдеман, ликува с резултат 2:55.81 минути, което и м донесе втори пореден олимпийски медал в отборното преследване за жени, грабвайки златото на Милано-Кортина 2026.
Те спечелиха златния медал преди четири години на Олимпийските игри в Пекин 2022.
Отборът на Нидерландия в състав Джой Бюне, Бенте Керкхоф, Марейке Груневалд остана на втора позиция с изоставане от 0.96 секунди. Японките Момока Хорикава, Аяно Сато и Михо Такаги останаха с бронз.
Канадките се класираха за Финал А с победа над САЩ на полуфинала. Въпреки че американките поведоха в началото, канадките изпълниха състезателния си план перфектно и до средата на състезанието бяха по-бързи от опонентките си. В крайна сметка те спечелиха директния сблъсък с 4,22 секунди и бяха само на две секунди и половина от олимпийския рекорд, който поставиха на финала в Пекин.
В отборното преследване трите състезателки от всеки отбор могат да сменят позициите си по време на състезанието. Но след като изпробваха няколко варианта този сезон, канадките избраха стратегията да поставят Вайдеман, която е висока над 183 см, начело на линията през цялото състезание, осигурявайки отлична преднина за Малтаис и Блондин зад нея.
Блондин, Малтаис и Вайдеман започнаха да се състезават като отборно трио за преследване, след като Малтаис премина от къса към дълга писта в бързото пързаляне преди сезон 2018-19. Те достигнаха подиума на пет поредни световни първенства на единични дистанции, печелейки едно злато (2023), две сребърни (2021, 2024) и две бронзови (2020, 2025).
Бързо пързаляне с кънки, отборно преследване, жени:
1. Канада (Ивани Блондин, Валери Малте, Изабел Вайдеман) – 2:55.81 минути
2. Нидерландия (Джой Бюне, Бенте Керкхоф, Марейке Груневалд) – 2:56.77
3. Япония (Момока Хорикава, Аяно Сато, Михо Такаги) – 2:58.50