Впечатляващите стадиони, лесните транспортни връзки и добре изградената туристическа инфраструктура гарантираха, че турнирът с 24 отбора премина без големи проблеми и успокои всички съмняващи се относно Мондиала след четири години. Мароко планира да използва шест стадиона през 2030-а и пет от тях бяха домакини на мачовете за Купата на африканските нации.
„Гранд Стад“ в Танжер с капацитет 75 хиляди души е впечатляващо съоръжение в северния крайбрежен град, на по-малко от час пътуване с ферибот от Испания.
В неделния финал Сенегал победи Мароко с 1:0 след продължения, след като домакините пропуснаха дузпа в края на 90-те минути чрез Брахим Диас. Мачът се игра на „Стад Мулай Абдела“ в столицата Рабат, който има капацитет от 69 500 души. Зрителите на финала бяха 66 526.
Стадионите в Агадир, Фес и Маракеш също предложиха отлични условия, но ще бъдат реновирани през следващите няколко години. Но безспорно най-впечатляващ е Стадион „Хасан II“, който е в процес на изграждане, с капацитет 115 000 души в покрайнините на Казабланка, който Мароко се надява да бъде избран за домакин на финала пред мадридския „Сантяго Бернабеу“.
Мароко ще похарчи 1,4 милиарда долара за шестте стадиона. Планирани са и обширни инвестиции в летища, като около 10 марокански града вече осъществяват директни въздушни връзки с Европа, а много нискобюджетни авиокомпании предлагат полети до кралството. Планирано е и удължаване на единствената високоскоростна железница в Африка, която вече осигурява удобно тричасово пътуване от Танжер до Казабланка, както и на юг до Агадир и Маракеш.
Мароко се надява всичко това да модернизира градовете и да стимулира икономиката, но водените от младежите вълнения миналия септември разкриха дълбоко вкоренен гняв заради бедността и обществените услуги на фона на амбициозните инфраструктурни проекти. Протестите разкриха предизвикателство пред властите да поддържат реда и темпото на икономическо развитие, като същевременно подобряват международния имидж на Мароко преди Световното първенство по футбол.
Страната се отличава от другите арабски икономики като наля милиарди в пътища, железопътни линии, пристанища, възобновяема енергия и производство.