Мениджърът иновации и дигитализация в БФБаскетбол Лили Борисова: "Трябва заедно да вървим към модел, в който се поощряват качествата, независимо от пола на хората"

"Всеки може да вземе нещо по пътя си от програмата на ФИБА WiLEAD, в зависимост къде се намира в текущата реалност на кариерното и личностното си развитие", коментира в интервю за БТА Лили Борисова, специалист по спортни данни и в момента мениджър иновации и дигитализация към Българската федерация по баскетбол (БФБаскетбол).
Именно в нейно лице българската централа се включи в третото издание на проекта на ФИБА WiLEAD, насочен към жените с лидерски качества в спорта. Инициативата започна с двудневна работна среща в Мюнхен, като 28 от участниците в нея бяха номинирани от националните баскетболни федерации, а други седем - от различни европейски клубове.
"БФБаскетбол реши да включи мен в третото издание на програмата на ФИБА за развитие на жени с лидерски качества в спорта ни WiLEAD, което аз веднага приех доста радушно, като човек, който непрекъснато търси начин да надгражда, да се предизвиква, да се ориентира.
Накратко, идеята на проекта е да се даде възможност на дами, които вече са в баскетболните структури - федерации, клубове-участници в клубните ФИБА първенства, съдии, състезатели, и дори представители на ФИБА, да развият първо личностните си качества, а впоследствие лидерските си такива в рамките на организациите или екосистемите, в които функционират, както и да получат насоки, инструменти и работещи практики как да взимат решения, да провеждат трудни и неприятни разговори в професионална среда, да балансират емоциите си при нужда, да затвърдят увереността си, да ръководят с личен пример и още много други. WiLEAD е активност заложена в стратегическия план на ФИБА за постигане на една от целите на доброто управление, а именно присъствие на повече представители от женски пол на ръководни позиции, комисии и органи, които взимат решения, като по този начин се търси изравняване на баланса между представителите на двата пола.
Присъстваха 38 участнички от 31 държави, изключително разнородни като култура, ниво на баскетбола в съответната държава, опит, експертиза, възраст и личностни характеристики. От страна на ФИБА познатата Радмила (Василева) Търнър - Национални федерации, Подрастващи и Анти-допинг, и Елизабет (Бети) Себриан - Жени в баскетбола и Специални проекти, организират проекта, като оглавяващи различни отдели, които имат пряка връзка с жените в нашия спорт и реализацията на лидерския им потенциал.
Продължителността на програмата е 6 месеца, през които са предвидени ежемесечни онлайн семинари, които ще фокусират различни теми, както и гост-лектори с лидерски опит, и две срещи - тази, която се проведе в Мюнхен и в края на програмата - на Евробаскет финалите за жени в Атина през юни 2025 г. Някои от участничките в WiLEAD 3.0 ще бъдат поканени на Световното първенство в Берлин през 2026 година, където ще се проведе специален форум. В края на програмата се предоставя възможност да бъде представен индивидуален или групов проект пред панел от експерти като спечелилият проект, ще се превърне в реалност и ще бъде финансиран.
Резултатът от участието в WiLEAD е личностен план за развитие на всяка една от поканените в изданието, подпомагане на създаване на лидери в женското баскет съсловие, които евентуално да се присъединят към различни структури на местно или международно ниво, които да допринасят за средата, в която оперират, и разгръщане на потенциала им, като едновременно с това се увеличава мащаба на мрежата от жени, които споделят тези характеристики и са преминали през програмата, което вдъхновява нови последователи и дава смелост на други", заяви Борисова.
- Жените в баскетбола са един от стратегическите приоритети на Международната федерация по баскетбол (ФИБА). По твое мнение полезна ли е програмата WiLEAD, дава ли реална възможност за придобиване на необходимите знания, инструменти и опит, за да напреднат жените в кариерата си?- Полезна, със сигурност. Всеки може да вземе нещо по пътя си от програмата, в зависимост къде се намира в текущата реалност на кариерното и личностното си развитие. За мен най-ценното е досегът с всички тези други участници в проекта, поради няколко причини. Първо, да видим къде сме ние (къде съм аз като специалист), второ - да съберем работещи/неработещи практики, да генерираме идеи, да споделим опит, трето - да се вдъхновиш, мотивираш, и да си изясниш какво следва или в моя случай - да захраня още повече глада и жаждата си за нови знания, нови цели и възможности за по-голям принос към нашата среда и добруването й.
Участието ми в WiLead е поредна инвестиция в мен, а искрено се надявам и в организацията, която ме е изпратила като участник. Добър момент да си припомня и опресня придобити знания и инструменти от предходни подобни програми. Преди две години имах възможността да бъда част от програмата (WSLA - Women Sports Leadership Academy), която ми предостави много високо ниво и способи за личностно развитие, и развитие на потенциал.
Реалистично, проектът сам по себе си не е достатъчен, за да бъде постигната целта, която цели. По-скоро поставя основи, ориентира, канализира и дава нужните инструменти. Със сигурност не развиваш ръководни качества и лидерски потенциал с 6 лекции и наръчник. Всяка една от нас трябва да инвестира в себе си регулярно, системно и целенасочени, използвайки базата, която поставя WiLEAD. Един от лозунгите, споделен на срещата в Мюнхен, бе именно "Ако не инвестираш в себе си, не е нормално да очакваш някой друг да го стори."
Още по-реалистично напредъкът и реализацията на всички тези 38 дами от третото издание на програмата е също обусловено от културата в съответната държава, от визията, напредничавостта и модерността на съответната организация, от стереотипи, светоглед и отвореност на водачите на същите организации. Някои прилагат модели, които в други страни са немислими за дискусия, трети тепърва тръгват скептично по този път, а четвърти имат да борят предразсъдъци и статукво.
Друга интересна гледна точка, която бе засегната на двудневната среща в Мюнхен бе тази за самопредизвикването. Предизвикателствата към Себе-то или Аз-а трябва да се от личността към самата нея, но и от заобикалящата я среда, която създава и поддържа непрекъснато предизвикваща градивно реалност, която води към прогрес замесените в нея. Като лидерът не трябва да се извинява или да стои и да чака да бъде конструктивно възпламенен за ново, а да го провокира и търси сам.
- Как ще продължи програмата в близко бъдеще? - Проектът е стартирал като дейност на ФИБА по Еразъм+ и се провежда на всеки две години (старт 2021 година). Третото му издание е изцяло финансирано от ФИБА, които след като изтича 2-годишният период на Еразъм+ програмата, решават, че ще го запазят, защото оценяват потенциала му и виждат силата, и резултатите от него. Стратегията за развитие на ФИБА предвижда програмата да бъде продължена и е се прилага във всички региони на ФИБА под различни имена. Форматът е изключително подходящ за визията и мисията на международната централа, в която жените в баскетбола са една от основните цели. Очаква се WiLEAD да даде възможност на преминалите през нея да бъдат включени в различни комисии в бъдещето, както и да допринесат за цялостното развитие на женското присъствие във ФИБА семейството.
- Знаем, че България е имала представител във всяко от трите издания на проекта WiLEAD, а ти като човек "от кухнята" какви са впечатленията за усилията на Българската федерация по баскетбол в тази посока?- Сигурна съм, че отговорът ми няма да се хареса или валидира от мнозина, но темата за жените и мястото им в спортните организации е ежедневие под различна форма. В моето възприятие за света лидерът няма пол, качествата, уменията, визионерството, трудът, принципността - също нямат пол. Или имаш лидерски качества, или нямаш. Или пък имаш, но си се заявил, че приоритетите ти са други и нямаш потребност да водиш, обединяваш, ръководиш. По тази линия в България и средите, в които аз съм избрала да се развивам професионално има изоставане и отказ от възприемане, който се завоалира с обяснения, анализи, ретроспекции, уместни и неуместни примери, които са по-скоро за хората, които ги изказват като мнение и за тяхно лично самоубеждение в правотата на позицията, която са заели. Липсва култура и светоусещане, че измерването на стойността на способностите на някой не са правопропорционални и в зависимост от пол, възраст, успехи в конкретния спорт (в нашия случай), именитост, дори разпознаваемост. Липсва осъзнатост, че се прилагат модели и стереотипи, които не са плодородни за прогрес от всякакво естество.
Живеем във времена на изключителни възможности за развитие, достъп до информация и потенциал за ежеминутно развитие. Живеем във времена, в които всеки може да бъде едва ли не всичко, което пожелае, да се преориентира безброй пъти професионално, да рестартира кариерно, дори да съчетава няколко професии или позиции успешно. И стереотипи от рода на "небаскетболен човек", "този не е играл баскетбол", "няма опит в спорта", "не се е събличал по физическо", "не е бил на терена" нямат място. Едва ли Адам Силвър, Дейвид Стърн, Жорди Бертомеу са влизали в този стереотип.
От друга страна, за да не бъда разбрана неправилно, искам да споделя, че по-скоро съм анти-феминист и не възприемам изкуственото изравняване на половете в организациите (поради описание цели в стратегии за развитие, прилагане на правила за добро управление, статистики и публичност), както и фокусът, който от няколко години се поставя върху темата, която на моменти прекрачва граници, става непоносимо натрапчива и дразни, дори и жените. Виждам и обратния ефект на това течение, съзнателно или подсъзнателно настройване от страна на мъжкото съсловие в тези структури, като това може да доведе и до негативна реакция спрямо допускането на жени, които имат място сред лидерите.
Позицията ми е следната, трябва всички заедно да вървим към модел, в който се дава шанс, експлоатират се качества и знания, поощряват се отдаденост, различни мнения, трудолюбие и лидерство, обективно, почтено и необременено, на хора, притежаващи ги, независимо от комбинацията на X и Y хромозомите.
По повод къде е БФБаскетбол в това отношение, фактите са, че в екипа на федерацията в момента има съвсем не малко представители на женското съсловие (6), но предимно на административно и оперативно ниво. В Управителния съвет на БФБаскетбол има една жена представител - Красимира Банова. Работната среда е позитивно ориентирана към компетенции, мнения и взимащите решения в момента в структурата се допитват до всички в екипа, за да не натъртвам и фокусирам върху и жените. Смятам, че наистина аз и колегите ми сме чути и със свобода на изказ. Смятам, обаче, че пълният потенциал на дамите в БФБаскетбол не се използва максимално и ефективно, което пък е забелязано от други организации и същите тези дами получават кредит във ФИБА, например.
През изминалото лято имах възможността да бъда на предолимпийска квалификация в Атина с Елеонора Рангелова и Сандра Велчева Хънт (мои колеги от БФБаскетбол), където те бяха назначени като технически делегати на срещите, а аз следях за качеството на статистиката с местния екип, в ролята ми на ФИБА инструктор по баскетболна статистика, и успях да проследя как изпълняват задълженията си, както и отношението и уважението към експертността им от всички въвлечени страни, подготвеността им да реагират на ситуации и кризисни моменти, познаването на процесите, динамиката и спецификите на тази им роля. Сандра бива наемана всяко лято от международната федерация като външен експерт при провеждането на турнири от различен мащаб вече години наред, като доверието, което й гласуват е на ниво директор на съответното събитие, а Елеонора е дългогодишен член и/или председател на различните комисии на ФИБА, което е признание за умения, които се цитират и прилагат в  WiLEAD проекта.  Смятам, че и двете не се използват пълноценно с пълния им капацитет за нуждите на българския баскетбол.
Та, къде е БФБаскетбол? По правилния път, може би, но с огромно закъснение и с изключително бавни стъпчици.