Мустафа Сангаре: „Започнах във футбола като десен бек, водил съм циркови курсове за деца“

Нападателят на Левски Мустафа Сангаре бе поредния гост на подкаста „Гласът на Левски“. Той бе любезен за отговори и на още няколко допълнителни въпроса за читателите на БТА.
Мустафа, кое беше първото, което провери, когато получи офертата от Левски?
Проверих клуба, историята, успехите, традициите. За мен нямаше съмнение, че идвам в голям клуб. Нямах никакви колебания да направя тази крачка напред. 
Кое бе първото нещо, което те впечатли в Левски?
Професионализма, с който ме посрещнаха, и базата на клуба, която няма за какво да завижда и на големи клубове във Франция. 
Как се чувстваш в София и бързо ли се адаптира към живота в града и клуба?
София е чудесен град за живот, в Левски свикнах бързо. Приеха ме добре, започнах да вкарвам в първите мачове, всичко се разви добре.
Да си централен нападател на Левски носи голяма популярност. Спират ли те хората по улиците?
Свикнах с това, хората са любезни, поздравяват те. Най-често искат да се снимаме заедно, но понякога просто държат да ми обяснят, че Левски трябва да печели абсолютно всичките си мачове.
Винаги ли си играл като централен нападател?
Аз започнах късно с футбола и започнах като десен  бек. След това постепенно еволюирах и започнах да играя на по-предни позиции. Минах през ляво крило, преди да стана централен нападател. Понякога на тренировка заставам срещу Алдаир и Камдем, за да им покажа, че знам как се играе в защита. Но не е хубаво точно те да разбират, че съм бил десен защитник. (Смее се)
Каква е рутината на Мустафа Сангаре?
Всяка сутрин ме буди моята котка, след това закусвам, качвам се на малката си кола и отивам на тренировка. Това е.
Кой е любимият ти гол за Левски?
Първият срещу Локомотив (София). Ако не се лъжа, тогава победихме с 6:1. Влязох като резерва и вкарах хубаво попадение още в първия си официален мач. Това ми даде увереност.
Кой е любимият ти мач със синята фланелка?
Първото дерби с ЦСКА, в което спечелихме в самия край. Заради атмосферата, напрежението, радостта след мача.
Как се работи със Станислав Генчев и Хулио Веласкес?
Станислав Генчев ме привлече в Левски и съм му благодарен. Работата с него беше отлична. Хулио Веласкес е най-добре подготвеният тактически треньор, с когото съм работил. От него съм научил най-много.
Кой е най-техничният футболист на Левски?
Да видим. Най-техничен е Евертон Бала, макар че и Асими Фадига има чудесна техника. 
Кои са другите ти съотборници, които се открояват?
Най-забавен в съблекалнята е Цунами, особено, когато изпадне в някое от своите настроения. Най-шумни са българите, като най-силно се чува гласът на Асен Митков.
С кои играчи си най-близък?
С французите. Тук слагам и Джават Ел Джемили, който е мароканец, но първият език му е френският. Останалите са Фадига, Оливер Камдем, Карл Фабиен. 
Вярно ли е, че има разделение в съблекалнята и, че има футболисти, които са недоволни, когато са резерви, сред които си и ти?
Атмосферата в отбора е чудесна, няма никакво напрежение или поне аз не съм забелязал. Нормално е всеки да иска да бъде титуляр, но не съм забелязал никой да се сърди, ако остане на пейката. Хулио Веласкес говори много с нас и винаги е казвал, че вратата му е отворена по всяко време и всеки може да говори с него за всичко, което иска.
Вкара фантастичен гол със завъртане в мач от първите зимни контроли на тима с Веласкес. На официални мачове не си го правил. Работиш ли на тренировка за завършващия удар?
В контролите всичко е по-различно, опитват се различни неща. Ако си спомням добре, загубихме всички контроли на лагера. Предсказваха, че няма да спечелим нищо в първенството, а ние започнахме само с победи. Работя постоянно да се подобрявам във всяко отношение – последния удар, пас, единоборствата със защитници, кондиционното ми състояние.
Бърз си, мощен, играеш добре с глава, влизаш в комбинации. Тренираш ли върху умението си да вкарваш повече голове, като излизаш на чисти позиции?
Работя върху това. Разбирам, че имам много голямо поле за развитие и прогрес. В първия ми сезон в Левски вкарах 8 гола и дадох 6 асистенции. Може би не е лошо като начало, но знам, че мога много повече. Ще се опитам да го направя още следващия сезон.
Вярваш ли, че можеш да водиш атаката на Левски и да вкараш повече от 20 гола на сезон?
Казах, че постоянно се опитвам да се подобрявам. Винаги се опитвам да вкарвам повече и да давам повече на тима. За мен по-важни са целите на отбора, отколкото личните амбиции. В Левски сме няколко футболисти, които имаме по няколко гола и това прави силата на отбора. Мога да дам пример с ЦСКА, където през есента всички голове вкарваше Коялипу. Помните на кое място беше ЦСКА и къде бяхме ние.
Работиш ли с психолог за пропуските?
При Станислав Генчев имахме психолог и беше окей. Аз лично предпочитам да говоря за представянето ми с хората от семейството ми. С тях анализираме мачовете, нищо не ми спестяват – казват ми когато съм бил добър не терена, когато съм бил ужасен. Това ми помага най-много. Иначе мога да кажа, че дори когато не ми тръгне мача, се опитвам по всякакъв начин да помогна на отбора – не всеки мач мога да вкарвам, но се опитвам да подавам, да отварям пространства, да се боря със защитниците, да ги изморявам, което помага на другите да се включват в атака.
Имаш ли чувството, че понякога съдиите умишлено не свирят нарушения срещу теб?
Едва ли го правят нарочно, но понякога имам чувството, че са предубедени. Те преценяват, че щом Сангаре е 195, не трябва да пада, когато го дръпнат за фланелката. Но това е нарушение, независимо дали съм висок два метра или 170 см, дали става въпрос за Сангаре или Марин Петков. Дърпането на фланелка винаги е нарушение.
Защо продължаваш да носим маска, след като нямаш нужда от нея?
Психологически се чувствам по-добре и по-защитен. В един мач в Португалия вратар ми счупи носа, след като боксира топката. Тогава решихме да не се оперирам, за да не пропусна повече време. Затова започнах да играя с маска. По едно време се опитах да я сваля за няколко мача, но истината е, че се чувствам по-добре с нея. Това ми се случи и тук. В един мач в България вратар ме удари в лицето при борба за висока топка, за щастие бях с маската. Може би ще я сваля окончателно след време. 
Кой е бил най-трудния ти момент?
Когато подписах първия ми професионален договор с Амиен, получих контузия и никой не знаеше какво ми е точно. Болеше ме постоянно, отслабнах с близо 20 кг. След много прегледи, специалисти, различни клиники разбраха, че имам бактерия в гърба. Лекуваха ме с антибиотици, но не помогна. Трябваше да ми правят вливания. Бях година и половина извън терените. Не бях сигурен, че ще играя отново футбол. Ако тогава ми бяха казали, че няма да се занимавам повече със спорт, щях да го приема.
Защо играеш с номер 12 в Левски и с номер 18 в националния отбор на Мали?
В Левски избрах 12, защото това е номерът на квартала в Париж, в който съм живял. В Мали нямах голям избор, там всички други номера бяха заети. 
Мустафа, каза, че късно си започнал във футбола, като си тренирал дълго време тенис на корт. Имал ли си амбицията да станеш професионален тенисист?
Честно казано, не. Да станеш професионалист в  тениса изисква много сериозна финансова инвестиция, много сериозна. Моето семейство не е заможно и това беше невъзможно. Играех тенис наистина за удоволствие. Може би заради физиката ми се ориентирах към тениса. Виждате, че в съвременния тенис повечето състезатели са високи, мощни, със силни сервиси. Имах добър сервис, добър форхенд, можех да покрия почти целия корт. Но не е била мечтата ми да стана тенисист. Тренирах всеки ден усърдно и влагах много в спорта. В същото време работех като аниматор на деца, като това също ми доставяше голямо удоволствие. Водех курсове в училищата – имах курсове по цирково изкуство с деца, в по-големите водех фитнес тренировки. Това беше преди да стана професионалист във футбола. Тогава играех в седма дивизия и съчетавах двете неща. Това беше рутина, която ми харесваше. След това вече играх футбол в пета дивизия, но отново имах време да работя извън това. След това вече дойде офертата от Амиен, който е професионален клуб от втора дивизия. Тогава вече изоставих всичко и се посветих само на футбола. 
Не се развиха много бързо нещата за теб? Бил си в седма дивизия в един момент, играейки за удоволствие, а днес водиш атаката на един от най-големите български клубове в елита. Не прескочи ли няколко етапа?
Не знам, аз нямах голям избор. Но е вярно, че тогава беше голям скок. След като пристигнах във втора дивизия, започнах да тренирам много по-интензивно и в един момент тялото ми не издържа. Тогава имах проблем с гърба. След това слязох в трета дивизия, където успях да изиграя един пълен сезон. Това ми позволи да направя трансфер в Португалия, а след това и в България. Не мисля, че съм прескочил етапи, но съм сигурен, че имам много голямо поле за развитие все още. Мисля, че мога да направя още по-голям прогрес.
Как се развиха нещата за теб в Португалия?
Атмосферата беше много добра, напомня дори тази тук в България. Варзим е голям клуб, който често е играл в елита, но сега е в трета дивизия донякъде заради финансови проблеми. Това обаче си остава много голям клуб. Публиката е чудесна, винаги е зад отбора си. 
Имаш ли някакви суеверия в спорта – нещо, което правиш или избягваш да правиш?
Да, преди време имах едно суеверие, може да се каже. Ако предишният мач се бе развил добре – победили сме на терена или съм вкарал гол, задължително слагах същите шорти, вечерта ядях задължително същата храна ва вечеря. Абсолютно повтарях всичко като ритуал. Но се отказах от това отдавна, видях, че няма смисъл.
Баща ти е от Мали, майка ти от Сенегал. В момента си национал на Мали, но ако трябваше да избираш, коя страна би избрал?
О, много е трудно да избираш между майка си и баща си. За мен абсолютно е 50 на 50. Що се отнася до футбола, имах някакви контакти със Сенегал, но от Мали имаха съвсем конкретно предложение. Гледал ме е селекционерът Том Сeнфие с фланелката на Левски. Той ми се обади и ми каза, че ми харесва как играя и как се развивам. Да, точно в България не е гледал,  не подценявайте първенството, гледат го и в чужбина. Този подход на треньора ми хареса и избрах да играя за Мали.
Казвал си, че с удоволствие би играл в Белгия. Защо точно там? Имаш приятели там или това, че в голяма част от страната се говори френски език те привлича?
Да, в Белгия наистина би било по-лесно за мен заради езика и това, че страната е много близо до Франция, където са близките ми. Белгийското първенство прилича на българското, но може би е едно ниво по-високо Освен това е по-медийно и по-лесно можеш да направиш трансфер оттам в по-голям шампионат. Мисля, че нападател с моя профил – висок, мощен, бърз, може да направи фурор в Белгия и това да е поредната стъпка напред за мен.