"Никога не бях играл в такъв мач като Динамо (Букурещ) – УТА Арад", признава халфът Георги Миланов

Полузащитникът Георги Миланов се завърна в националния отбор на България за последните два мача от Лигата на Нациите срещу Люксембург на 15-и ноември и с Беларус три дни по-късно в група С3. Но роденият в град Левски халф е основна фигура за възхода на Динамо (Букурещ). Кучетата, както е прякорът на тима, в момента са на 2-о място в класирането на румънската Лига 1 с 24 точки от 15 мача.
А 32-годишният Миланов пристигна преди почти една година в клуба, когато ситуацията беше коренно различна. Тогава Динамо беше в дъното и оцеля след баражи срещу отбора от втора лига Чиксереда (Меркуря Чук). В интервю за сайта orangesport.ro, бившият футболист на Литекс и Левски разказа за най-красивата история в Букурещ, откакто пристигна в тима, трениран от хърватина Желко Копич.
Тя е свързана с мач срещу Арад (2:0) "кучетата" успяха да избегнат директно изпадане в Лига 2 през миналия сезон, а българският национал. За него това е най-важната среща до момента от периода му в Динамо. Двубоят от 9-ия и последен кръг на плейофа за оцеляване беше решен с два гола до 20-ата минута. Така Динамо (Букурещ) и Ботошани отидоха на баражи и там запазиха елитния си статут, а Волунтари и У Крайова 1948 изпаднаха.
"Никога не бях играл в такъв мач, при който, ако не спечелиш, се озоваваш във 2-ра лига. Това беше история, както се случи и отново сме в елита", казва Георги Миланов. "Беше лудост и ми хареса чувството, което имах в края на мача, защото все още не бяхме оцелели, но чувах от феновете какво става на другите срещи. Беше голяма вечер за нашите фенове и за клуба".
Следва плейоф срещу Чиксереда, като в първата среща на Арена Национала идват 32 хиляди зрители.
"Чувството беше невероятно. Това са мачовете, които никога няма да забравя“, казва още Георги Миланов, който дойде в клуба без договор, след опит в Обединените арабски емирства. Но в кариерата си е записал внушителните 25 мача в групите на Шампионската лига – факт, който му носи сериозно уважение на север от река Дунав.
"Започнах да играя футбол, когато бях на 4-5 години в моя град. Аз съм от малък град - Левски. След това отидох в най-добрата академия Литекс Ловеч – около 2004-2005 г., когато бях на 10 години. В академията започнах пътя си да играя сериозен футбол, подобрих се. Тъй като бях в най-добрата академия, спечелих много трофеи, когато бях юноша. Стигнах до първия отбор и стъпка по стъпка до националния отбор, след което направих тази голяма крачка да се присъединя към ЦСКА (Москва). Това беше най-добрият отбор в Русия, стигнах до Шампионската лига. Мечтата ми се сбъдна, малко по малко. Бях много щастлив да играя в турнира на най-добрите, чувството е невероятно”, завърши играчът на Динамо.