Още от дете - ЦСКА подкрепя седемгодишен талант с автоимунно заболяване

ЦСКА отново показа че е клуб, който вярва в талант, воля и упоритост. Младият вратар Алек, който живее с цьолиакия - автоимунно заболяване, демонстрира, че диагнозата не е пречка за развитие и успехи в спорта.
В интервю за Асоциация Цьолиакия България - Живот без глутен, Алек и неговият треньор Иво Маринков разказват за подкрепата на клуба и за условията, които ЦСКА осигурява, за да могат децата да тренират и да се развиват пълноценно, независимо от предизвикателствата, пред които са изправени.
Историята на Алек е пример за това как ЦСКА дава възможност на младите таланти да покажат уменията и характера си, като същевременно подкрепя техните индивидуални нужди.
Още преди да се роди, Александър вече е бил на стадиона – в корема на мама, сред песните и червената любов на феновете на ЦСКА. Името му е избрано пред стадион „Българска армия“ и футболът се превръща не просто в игра, а негова съдба.
Kогато Алек прохожда, първите му крачки не са към детската площадка, а към игрищата пред „Армията“ и първите спасявания.
На 2-годишна възраст започва да живее живот без глутен поради цьолиакия, но това никога не го е спирало. Напротив, това го прави по-дисциплиниран, по-борбен и по-фокусиран.
На 5 години Алек участва във футболен кастинг и е селектиран от Академия ЦСКА с треньор Иво Маринков.
ЦСКА не е просто отбор, а клуб, изграден от шампиони и легенди като Христо Стоичков, Емил Костадинов, Стойчо Младенов, Димитър Пенев, Мартин Петров и още десетки футболисти, донесли слава на България. Клуб с история, традиции и доказан професионализъм, в който няма място за предразсъдъци или дискриминация – дори когато става дума за спортисти с по-специфичен хранителен режим, като например безглутеново хранене, пишат от Асоциация Цьолиакия България.
В проект “Сила без глутен” Алек – вратар на Академия ЦСКА, набор 2018, разказва за заболяването си.
- На колко години получи диагнозата цьолиакия?- Алек: Открихме я когато бях на 2 години, но тя си е съществувала и преди това.
- Какво беше най-трудно в началото за теб?- Алек: Не разбирах защо само аз не мога да ям глутен.
- Какво обичаш най-много в спорта, с който се занимаваш? Как изглежда една твоя спортна седмица?- Алек: Тренирам футбол и най-много обичам да имам мачове и да спасявам топки. Имам тренировки във вторник, сряда и четвъртък. В някои съботи имаме контролни мачове, а в неделя играем в първенството на БФС. Често пътуваме за футболни турнири в други градове или в чужбина.
- Кое е най-голямото ти постижение или най-щастливият момент в спорта?- Алек: Доста съм силен на дузпи в решаващи мачове. Имам много медали и купи, но най-голямото ми постижение е индивидуалната награда за „най-добър вратар“, на турнир Sofia Cup. Наградиха ме в зала Арена 8888. Тренер Иво ми даде аз да вдигна купата, защото бяхме на финал и спасих решаващата дузпа и така донесох купата за отбора.
- Имаш ли любим спортист или човек, който те вдъхновява?- Алек: Да – любимият ми вратар е Мануел Нойер. Харесвам Джанлуиджи Донарума и Бусато.
- Помага ли ти спорта да се чувстваш уверен, въпреки цьолиакията?- Алек: Футболът ми помага много. Когато ме селектираха за ЦСКА повярвах повече в себе си. Това е мечта. Когато играя за отбора трупам самочувствие и това ме кара да вярвам в силата си. Цьолиакията не е важна. Важно е какво мога и колко давам на терена.
- Имало ли е трудности с храната по време на тренировки или по време на турнири и спортни лагери?- Алек: Сега не. Откакто тренера знае, не е имало никакви проблеми. След тренировка винаги имам нещо в чантата за ядене. На турнири извън София и в чужбина не сме били на хотел, където да има 100% безглутенова храна. Родителите ми носят специално приготвена храна в отделни кутии и така се храня заедно с отбора. С тях съм, просто ям нещо различно.
- Обявили ли сте на треньора и отбора какво е цьолиакия?- Алек: Да, мама е направила презентация, която разказва и показва какво значи „цьолиакия“. Даде я и на всички родители. Съотборниците ми така разбраха какво е и, че не мога да ям някои неща като тях.
- Как реагираха треньора и съотборниците ти?- Алек: Треньорът е стриктен и никога не се е държал с мен като „болен“. Единствената разлика между мен и другите деца идва само когато има храна, но това няма нищо общо с футбола. Той е на първо място.  Повечето ми съотборници разбират и често ме питат дали може да ям „това“ или „онова“. Пазят ме като ядем заедно. Техните родителите понякога ми купуват нещо специално без глутен след мач. Харесва ми, че мислят и за мен.
- Какво би казал на други деца с цьолиакия, които се страхуват да спортуват или се чувстват различни?- Алек: И аз много пъти съм се чувствал различен, но това не е лошо. Бих им казал „спокойно – всичко ще бъде наред“. Когато си нов винаги е напрегнато и страшно в началото, защото не познаваш треньора, децата, но все се започва от някъде. Вече втори сезон съм част от отбора и усещам, че ЦСКА е зад мен.
- Армейският дух се гради с труд, дисциплина и сърце, качества, които треньорът Иво Маринков от Академия ЦСКА вижда в Алек.
Ето какво сподели той за младия вратар:
- Как започна работата ви с Алек и какво беше първото ви впечатление от него?- Иво Маринков: Работата ми с Алек започна, когато той се появи на кастинг в клуба. Първото ми впечатление беше, че е мотивирано дете, което проявява интерес към футбола и има желание да учи нови неща.
- Отразява ли се това, че Алек има цьолиакия по някакъв начин на тренировките и отношението му към процеса?- Иво Маринков: Не, фактът, че Алек има цьолиакия, не се отразява на тренировките или на ритъма на работа с него. Той участва пълноценно във всички занимания и се справя наравно с останалите деца. Подхожда отговорно към тренировките и показва добро отношение към процеса.
- Имало ли е моменти, в които е било нужно нещо по-различно заради храненето, например по време на лагер или турнири?- Иво Маринков: До момента не е имало необходимост от промени в организацията на тренировките заради храненето на Алек. При участия на турнири или лагери родителите му проявяват добра организация – подготвят предварително подходяща храна и съдействат така, че той да се храни наравно с отбора. Благодарение на това процесът протича напълно нормално без никакви пречки.
- Какво мислите за Алек – като дете, като част от отбора и като спортист?- Иво Маринков: Винаги проявява уважение към съотборниците си и треньорите, участва активно в заниманията и се стреми да се развива. Като част от отбора допринася с положително отношение и добър дух.
- Какво бихте казали на други деца, които се хранят без глутен и се притесняват дали ще могат да тренират и да бъдат част от отбор?- Иво Маринков: Бих ги насърчил да бъдат активни. Храненето без глутен не е пречка за движение и развитие, а е важно желанието и постоянството. Спортът носи здраве, самоувереност и удоволствие, а с добра организация и подкрепа от близките всяко дете може да се чувства пълноценно и успешно.