Членът на хокейната Зала на славата Кен Драйдън, който помогна на Монреал Канейдиънс да спечели шест пъти Купа "Стенли" през 70-те години на миналия век, е починал след борба с рак, съобщи агенция АП. Хокейният вратар беше на 78 години.
Канейдиънс обявиха информацията за смъртта на Драйдън, заявявайки, че семейството му е поискало поверителност. Говорител на отбора каза, че близък приятел на Драйдън, посочен от семейството, се е свързал с организацията. От Монреал Канейдиънс допълват, че той е починал спокойно в петък в дома си.
"Кен Драйдън беше изключителен спортист, а също и изключителен човек", коментира собственикът на Канейдиънс Джеф Молсън.
"Зад маската той беше по-голям от живота. Днес скърбим не само за загубата на крайъгълния камък на една от най-великите династии в хокея, но и за семеен човек, внимателен гражданин и джентълмен, който дълбоко повлия на живота ни и общността ни през поколенията", допълни той.
Драйдън помогна на най-успешния франчайз в Националната хокейна лига (НХЛ) да спечели шампионски титли в шест от осемте си сезона в лигата от 1970/71 до 1978/79. Той спечели трофея "Калдър" като новобранец на годината, пет пъти взе наградата "Везина" за най-добър вратар и наградата "Кон Смит" за най-полезен играч на плейофите през 1971 година, като същевременно беше шесткратен участник в Мача на звездите.
193-сантиметровият Драйдън приключи състезателната си кариера само на 31 години през 1979-а.
Приет в Залата на славата на хокея през 1983 година, той натрупа актив от 258 победи, 57 загуби и 74 загуби със средно 2.24 допуснати гола срещу противниците и 46 победи без допусната попадение в малко над седем сезона в НХЛ, а в плейофите постигна впечатляващия резултат от 80 победи и 32 загуби.
Канадският премиер Марк Карни написа в социалните мрежи, че е "дълбоко натъжен да научи за кончината на Кен Драйдън, канадска легенда в хокея на лед и член на Залата на славата, обществен служител и вдъхновение".
Драйдън беше президент на Торонто Мейпъл Лийфс от 1997-а до 2004 година – период, белязан от класирания до финала на Източната конференция през 1999-а и 2002 година - преди да подаде оставка, за да се насочи към политиката.