"Виждам каква е еуфорията. Наистина е прекрасно. Почти ми се насълзиха очите, като видях всички близки, всички хора, прекрасните неща, които ни се случват. Страхотно е", добави той.
"Добре се чувствам. Ето това тук е важно (б. а. - сребърния медал), даже не съм го скрил. Този медал означава повече от всякакви индивидуални награди. Това е истината, волейболът се играе от седем играчи. Ако някой не ми я подаде, а друг не я посрещне, аз как да забия точка", откровен бе играчът на Лубе Чивитанова.
"Така е, не сме говорили с баща ми. По време на първенството беше много обран, не звънеше толкова, колкото по принцип. Искаше да сме фокусирани, получи му се. Каза ни да не гледаме много медиите, въпреки че беше голям бум. Разбира се, това е нещо, което ни взима от емоционалната енергия, така че беше намалено, не беше без нищо, но беше намалено. Първите му думи след края на първенството бяха: "Много се гордея с вас и с теб"", разкри той.
"Прекрасно е, че играхме финал, идва ми се да се усмихна. Не знам дали е бързо израстването, на мен не ми се струва супер бързо, но, разбира се, аз тренирам от много малък волейбол. Смятам, че го заслужихме - с много работа, с много труд, с много отборен дух. Все пак доста години не бяхме на това дередже, така че това, че сме тук сега не е случайно", завърши Александър Николов.