Саид Ибраимов: "Оценката за националния отбор през 2024-а година трябва да бъде добра; Георги Иванов може да спечели доверие само с активна работа"

Помощник-треньорът на Астана Саид Ибраимов започва своя 12-и сезон в казахстанския футбол, абсолютен рекорд за чужденец в тази страна. Освен това, е и единственият български специалист, който е спечелил всички възможни трофеи в тази страна. Седем пъти е държал в ръцете си шампионската титла, също така е носител на Купата на страната, на Суперкупата и вече на създадената съвсем наскоро Купа на Лигата.
Ибраимов с носталгия припомня, че през 2018-а година в казахстанския футбол са работили 22-ма български специалисти, а сега е само той. Но макар и да живее на хиляди  километри от дома, бившият футболист на Монтана, Нефтохимик (Бургас)  и Левски не спира да следи първенството у нас и си признава, че често не спи през нощта, за да гледа български мачове и телевизионни предавания.
През 2024-а година Астана не успя в битката за титлата, оставайки на точка от Кайрат. Но пък се превърна в първия казахстански отбор, който влиза в групова фаза на европейски клубен турнир, без да използва предимствата на шампиона.
54-годишният бивш халф и защитник говори пред БТА за изминалата година с Астана, ден преди да замине за лагера на отбора в Дубай. Роденият в Гоце Делчев специалист се спря и на доста събития от българския футболен живот. Отборът на сърцето му Левски също не беше подминат като тема и той изрази надежди, че с новия испански треньор "сините" ще успеят поне да завършат на 2-о място в първенството, тъй като поредната титла за Лудогорец явно не подлежи на съмнение.
"Много труден процес е да влезеш по този начин, както влезе Астана в груповата фаза на турнирите. Особено след един последен мач срещу изключително подготвен, балансиран и много добър отбор като Бран (Берген). Спокойно мога да го кажа, че момчетата на Астана направиха подвиг в мирно време. Срещата с Челси беше много специален момент през тази година", обяснява Ибраимов, след като тимът му отстъпи 0:2 в първата среща, но на реванша постигна победа с 3:0 на четвъртия квалификационен кръг и се класира за груповата фаза на Лигата на Конференциите.
"Личното ми мнение е, че тази година беше най-трудната за Астана от всичките, в които съм работил по отношение на организация, инфластруктура. Все пак нашият клуб не игра нито един мач на собствения си стадион заради мащабен ремонт. А при дългите пътувания нямахме възможност да ползваме чартърни полети. Всичко това усложнява процеса и много малко хора са запознати колко е трудно, как се работи в такава дестинация като Казахстан, когато отборът е едновременно участник в европейските турнири, а и в същото време се бори в самия шампионат да постигне една-единствена цел – първото място. А за Астана 2-ото е провал, така че аз съм разочарован. За всичко останало обаче адмирации – себераздаване, за положения труд от всички, от футболистите, от ръководството. Но наистина това беше най-трудната година".
"Честно да си кажем, връх за всеки един треньор, особено в страни като Казахстан, е участието в европейските клубни турнири. За съжаление, малко са отборите, които стигат до груповата фаза. Влизането на Астана се приема като най-високо постижение и както се изразяват местните: "Астана е знамето на Казахстан". Престижно е, но не ни дава право да се извиняваме с това участие за завършеното 2-о място, въпреки препятствията. Трябваше да намерим правилната формула, правилните решения, за да се постигне и титлата. Лично за себе си се надявам да не се повтори миналата година. И очаквам по-добър нов сезон, а и очакваме завръщането на стадион "Астана Арена". За постигането на големи цели са нужни добри условия. Всяко нещо, с което правиш компромис, е пречка за постигането на набелязаните цели".
Според него на националния отбор на България през 2024-а година трябва да се даде добра оценка. Фокусирането върху поражението с 0:5 от Северна Ирландия не е правилно, колкото и да е тежък резултатът: "Първото и основно нещо – в България ние трябва да сме реалисти и да гледаме обективно на нещата. Всяка една загуба оказва своето емоционално влияние и то за съжаление, в негативен план. Аз лично смятам, че всичко над 0:3 във футбола е изключително тежко поражение. Но когато човек гледа реално на нещата, можем да наречем годината – особено след назначението на Илиан Илиев, положителна за българския национален отбор. Но се видя, че отново не уважаваме собственото, толерираме чуждото. Илиан Илиев показа едно достойно поведение. Опита се и мисля, че успя да извлече максимума от качествата на тези момчета, с които той разполага в този момент. Оценката за представянето на националния отбор на България трябва да бъде положителна".
Пред българския национален отбор през 2025-а година обаче се очертават още по-трудни препятствия – на първо място идват два плейофни мача с Република Ирландия за изкачване в Лига В в Лигата на Нациите на УЕФА, а от есента започват квалификациите за Световните финали през 2026-а година. Там съперниците на този етап изглеждат много тежки – Испания или Нидерландия, а също така Турция и Грузия.
"Надежда винаги трябва да има, но на първо място оптимизмът трябва да бъде реален. Има мачове, които не се развиват според очакванията, както и да сме ги планирали. Или обратно – стига се до добро развитие. За съжаление, групата за световните квалификации е изключително тежка и то е на базата на това, че и трите отбора разполагат с поколение от футболисти, които на този етап превъзхождат нашата млада генерация. Но Дай Боже след няколко години със същите тези играчи ние също да поглеждаме към високо ниво. В предстоящите квалификации ние се явяваме аутсайдера, но може да се превърне и в един трамплин и основа за развитие на този млад отбор".
Левски завърши с равни точки есента в подножието на върха заедно с Ботев (Пловдив) и с Черно море (Варна), но въпреки това се стигна до треньорска промяна и Станислав Генчев напусна стадион "Георги Аспарухов". Опитният треньор смята, че събитията не са изненадващи, желаното обединение на левскарската общност все още не се случва, а испанският наследник на Генчев на поста - Хулио Веласкес, трябва да реши проблеми, които и не подозира, че ще му се стоварят.
"Случващото се в Левски не е от вчера. За съжаление, не може да се намери тази правилна форма, за която всички говорят – а именно да се стигне до едно обединение и всички да са задружни. Има ги причините, но да не се връщаме назад във времето. За съжаление, така се получи и това продължава да рефектира и да дава своето отражение както върху представянето на отбора, така и на решенията, които се взимат от ръководството. Аз мисля, че нещата, които се случиха в Левски, не трябва да се случват по този начин. Уж Левски е над всеки и над всичко, но в много моменти се оказва, че думите лесно се изричат, но действията отсъстват. Аз се надявах един млад български треньор с екипа си – всички свързани с клуба, да намерят начина да бъдат дълго време полезни и ние да имаме спокойствие, че няма да мислим на всеки 3-4 месеца кой ще бъде следващият треньор и кого да поканим. Допуска се една голяма грешка – дали за извинение или за нападки към хората, които работят в момента на ”Герена”, се правят сравнения с минали времена. А тогава нещата са изглеждали по коренно различен начин".
"Левски има свой път, нов път. И мисля, че сегашните хора – които са начело на клуба, сами трябва да намерят формулата, решенията и да се опитат да бъдат полезни с действията си. И хората, които обичат клуба, да са щастливи.
"Новият треньор? Всяка една промяна, всяко ново нещо носи някаква надежда. Така е заложено в човека. Все пак идва човек от друга държава, има опит в други първенства да съумее за максимално кратък период от време да положи всички усилия, за да е полезен и да има положителна промяна. Защото събитията в Левски са бурни. Ние сме емоционален народ, реагираме често емоционално. Такъв беше и случаят със Станислав Генчев. След първите четири кръга вече се афишираха шампионските амбиции, как този отбор е страхотен. И за съжаление, след кратко време се стигна до раздялата с него. Така че винаги подкрепям и заставам зад треньора на синия клуб, независимо кой е той. Все пак и аз ще кажа: Левски е над всеки и над всичко. Пожелавам му успех и се надявам да преодолее трудностите, които ще ги има, защото идва в друга, непозната за него държава, където хората са с друг манталитет, с други разбирания. И се надявам, че този човек ще има нивото да не търси причината в това, което е заварил, за непостигането на целите си".
България изпрати 2024-а година с нов президент на БФС. Георги Иванов пое поста на конгрес пред март от Борислав Михайлов, но дори и след девет месеца, критики към него има и то не малко.
”Негативизмът, който се натрупа в последните години, дали изкуствено или реално по отношение на целия български футбол, със сигурност е дал своето отражение. Недоверието на хората по отношение на очакваните процеси, е огромно. Надявам се, че това ново начало, тази промяна ще има ефект. Но трябва всичко, което се говори, афишира, да не остане само в медиите и в пространството. Дано събиранията, срещите, дадат по-добро решение за всички проблеми, които ни съпътстват. Бъдещето е в младите. Но ние зачертваме по най-лесния начин всичко и всички, затова трябва да се благодари на Борислав Михайлов и на екипа му за работата през всички тези години, в които е полагал усилия. Естествено, усилия на базата на своите разбирания. Всяко нещо си има своето начало и своя край. Щом има нов избран президент, значи е дошло това време да има промяна. Но аз лично се надявам и вярвам, че промяната трябва да настъпи в действията, а не чрез празно говорене".
Как вижда Ибраимов българското футболно първенство от разстояние 4700 км? "За съжаление, българският шампионат се превърна в такъв, че всеки отбор се бори за 2-о, 3-о и следващо място, евентуално да се класира за участие в европейските турнири. Но за да е такова първенството, вина има както Лудогорец, така и другите отбори. Лудогорец се развива много професионално, така че те имат по-малката вина за състоянието на първенството, в сравнание с другите отбори – т.нар назад във времето грандове. Левски и ЦСКА отстъпиха страшно много. И затова, за съжаление, на този етап Лудогорец няма конкуренция. А тази година нещата са катастрофални в това отношение".
"Има една стратегия. И тя е, че ако някой иска да събори Лудогорец от върха, трябва да положи максимум усилия през есента, когато те са ангажирани много с квалификации в Европа, с участие в групова фаза. За наша радост, Лудогорец е бялата лястовичка на българския футбол и е добре, че ги има. За да гледаме един български отбор в групите на турнирите. През пролетта вече, когато те отпаднат, се концентрират в първенството и нещата за противниците им стават много по-трудни".
Но пък колкото е убедителен българският шампион на местна почва, толкова му е и трудно в Европа. Орлите имат още два мача в лига Европа, а до момента не са записали нито една победа.
"Нивото на българското първенство е такова, че не може да подложи Лудогорец на напрежение, от което и да поддържат онзи ритъм, нужен за Европа. Другият проблем е, че на база на честите смени на треньорите в Лудогорец и по начина, по който се селектират футболисти, те също отстъпиха много от началните си години на развитие. В Разград го няма онзи отбор, който играеше с именити съперници като равен с равен. Този техен тим все още не е готов да постига успехи в Европа. Но аз съм сигурен, че хората там ще намерят пътя, за да стигнат отново там, че да се противопоставят на средно-европейски отбори".
"Прогнозата ми за пролетта ще бъде емоционална. Надявам се и вярвам, че Левски ще се пребори да е 2-и в първенството", разкри помощник-треньорът на Астана очакванията си за футболната пролет през 2025-а година. "Много е важно по какъв начин ще се отразят сътресенията около собственика на Ботев (Пловдив) и дали той ще остане далече от отбора си. Аз съм имал възможност да работя в Ботев и това е един клуб, който заслужава огромно уважение. Имат фенска маса, която обича много отбора си. Надявам се, че проблемите със собственика Антон Зингаревич няма да се отразят до такава степен, но за съжаление, очаквам да им стане по-трудно".
"Не знам до каква степен ще надгради Черно море, където се вижда постоянство. Но то е на базата на работата на Илиан Илиев дълго време с футболистите. А по отношение ЦСКА – остават много приказки, но във футбола единственото важно нещо са резултатите. В момента отстъпват от афишираното, а и като селекция. С действиятга си още не са показали, че са онзи отбор, който искат да са. Сигурно им е нужно време, но ще бъде хубаво в българския футбол да има силен Левски и ЦСКА и силни Ботев (Пловдив) и Черно море. Само така може да има после и присъствие на български отбори в Европа, а и близо до Лудогорец като ниво и организация".