"Към края на втория сет изобщо не се чувствах свеж. Изправихме се един срещу друг и тогава се случи това нещо, сякаш излязох от ритъма на мача. Просто се опитах да остана концентриран. Видях, че той се бори, но не исках да мисля твърде много какво се случва от другата страна на мрежата. Невероятно съм горд, че стигнах до още един финал".
Срещата беше очаквана с огромен интерес и беше определяна едва ли не като опит на дръзкия испански младок да предизвика Джокович, един от големите трима в последните 15 години. Разликата от 16 години във възрастта беше най-голямата във всеки полуфинал на Ролан Гарос в "Оупън-ерата" и сякаш беше ключов мач в битката между поколенията, която се води в мъжкия тенис. Но пък Джокович се бори за целта си да се откъсне пред съперниците си на върха от класациите с рекорди за всички времена.
"Мисля, че и двамата бяхме на физическия лимит, честно казано, към края на втория сет", каза Джокович, чиято дясната предмишница беше масажирана по време на този сет. "Не беше никак лесно да поддържам тази интензивност, но нямах избор, защото Карлос ме притискаше и предизвикваше. Към края на втория сет той беше по-добрият играч. Трябваше да бъда агресивен, да атакувам топката рано, иначе той щеше да бъде агресивният. Той е много бърз, много динамичен, така че трябваше не само да се справям с това, но и да го правя възможно най-добре , което беше много изтощително".