Селекционерът на Босна Сергей Барбарес: "Казах на играчите да излязат на терена и да се забавляват"

Босна и Херцеговина постигна скъпоценна победа над Италия след дузпи, за да се класира за Световното първенство по футбол, а селекционерът на тима Сергей Барбарес беше най-спокойният човек в Зеница. След като изоставаха с гол, за да победят Уелс след дузпи в полуфинала в четвъртък, Босна повтори представянето си, за да  разочарова четирикратните шампиони, тъй като Италия не успя да стигне до финалите за трети пореден път.
„Казах на играчите да излязат на терена и да се забавляват“, каза Барбарес.
„Никога не съм влизал или завършвал мач по-спокоен, видях го в очите им, наистина ги харесвам, те са момчета с характер. Имаме момчета, с които се гордеем. Сега им казах, че трябва да ходим на голям турнир на всеки две години", добави треньорът.
Босна изоставаше в резултата след 15 минути, но въпреки че Италия остана с 10 души преди почивката, домакините изравниха едва 11 минути преди края на редовното време.
„В началото на първото полувреме имахме някои проблеми“, каза Барбарес.
„Нямахме организация, не стояхме там, където трябваше, не пазехме съперниците. Затова допуснахме няколко контраатаки. Но срещу отбор от световна класа, който се защитава добре – дори с 10 играчи – видяхте, че вярвахме от първия момент.“
18-годишното крило на Босна Керим Алайбегович влезе от пейката и вкара победната дузпа срещу Уелс, но треньорът устоя на призивите да го пусне като титуляр срещу Италия и тийнейджърът отново влезе, за да вкара при дузпите.
„В крайна сметка решихме, че се нуждаем от Керим във финалната фаза на мача“, каза Барбарес.
„Виждате ли, той е на 18 години, в първия си сезон при мъжете. Понякога е добре да се правят такива неща. Той разбира всичко това, говорих с него.“
Защитникът на Босна Никола Катич беше развълнуван след драматичната победа.
„Никога не съм плакал след мач, на 29 години съм, а сега сълзите започнаха“, каза той.
„Показахме целия този велик дух и го увенчахме в тези два мача срещу сериозни противници.
Всички ще бъдат по-щастливи, когато отидат на работа утре. Толкова съм горд. Треперя, настръхвам. Говоря и дори не знам за какво говоря.“