Селекционерът на националния тим на България по волейбол за девойки Владислав Тодоров: "Тези деца обичат играта"

Владислав Тодоров, селекционер на националния отбор за девойки под 16 години, коментира завършилата първа зонална квалификация за Европейско първенство. България не успя да спечели квотата в турнира, като тя отиде за турския състав. Националките завършиха участието си с 3 победи и 2 загуби, като имаха шанс до последния момент, но отстъпиха пред Турция. Той говори през сайта на федерацията.
- Господин Тодоров, в края на квалификацията е време за равносметки. Не успяхме да вземем квотата от първия опит, но има и втори...
- Да, това го казахме и преди квалификацията. Вторият шанс остава. Има и отбори от ранга на Италия, които не са се класирали. Знаем и отборите, които вече са се класирали. Така че очакваме да видим в коя група ще попаднем. Надявам се, че до тогава ще сме се събрали с момичета, които липсваха в отбора, и да дадем най-доброто от себе си, за да отидем на Европейско първенство.
- Оставяйки настрана кадровите проблеми, доволен ли сте от това, което видяхте в момичетата, на които заложихте?
- В първите три мача си победихме категорично. Даже имаше мач, който играехме едва ли не срещу себе си, но пак успяхме да победим. Смятам, че нивото на Балканите е доста равностойно, и дори са водещи отбори в нашата група. Срещу Сърбия не се получи. Нямахме отбор. И аз съм в това число, заедно с момичетата. Съжалявам от изхода на мача, но днес показахме, че можем да се съберем след такава тежка загуба. И да се опитаме да играем равностойно с противник като Турция, който е с доста традиции и успехи в последните години. Надявам се да стигнем там, където сме били с по-старите ни генерации. Да заслужим място сред най-добрите.
- Действително записахме силен старт срещу Турция и показахме, че ще се борим до последно и за последния шанс, който имахме за тази квота. На какво отдавате стъписването ни в началото на втория гейм? Притеснение, напрежение или нещо друго?
- Има го това нещо. Но каквото и да говорим, се вижда, че селекцията на тези отбори – Сърбия и Турция, децата са израстнали и са ни изпреварили. Ние трябва да работим повече за техниката на децата ни. Показахме, че можем да се борим, дори когато има напрежение. Ако трябва да говорим за мача срещу Сърбия – тогава го нямаше отбора. Но показваме, че успяваме да се справим. Децата обичат играта. Ние трябва да ги оставим във волейбола максимално дълго и да се радваме на успехите им. Надявам се, че в следващите етапи на подготовка ще си свършим работата добре, за да се класираме на Европейско първенство.
- Споменахте, че мачът срещу Турция бе равностоен, но в третия и четвъртия гейм спадна процентът ни в атака. Това ли се оказа решаващо за поражението?
- Не мисля, че мощта ни в нападение е била факторът. Там имаше други неща, които трябваше да се случат на игрището – посрещането на евентуално лекия сервис. В турския отбор са много сериозни изпълнители на сервис и предимно си решават мачовете така, освен че имат и хубава постройка. Ние знаехме, че трябва да обърнем внимание на леките топки и на лекия сервис. Не успяхме да ги дадем прецизно на нашия разпределител, както техният разпределител не мърдаше на 20 сантиметра на леките топки, за да се потруди към нападателите им. При нас това не се получи. И понеже знаем какво сме си поставили като задача, малко ни тежи. И като осъзнаем, че това е грешката, точно, която казахме, че не трябва да се случва, се потъва надолу. Смятам, че с всички деца е така. Виждате, че и те имат амплитуди. Не смятам, че нещо фатално се е случило. Трябва да градим. Имаме този шанс.
- Какво казахте на отбора веднага след края на последния мач? Събрахте момичетата и проведохте кратък разговор.
- Казах им, че вчера трябваше да се получи подобен мач. Не е гаранция, че ще излезем победител от мача, но поне е трябвало по този начин да седим – бойко настроени. Доволен съм от представянето им. Като казвам, че ние без колебание победихме първите три мача. Видяхме, че всеки един отбор от групата е направил по един слаб мач.
- Отборът се радваше на много сериозна подкрепа от трибуните. Срещу Турция се видя, че помощта от трибуните помагаше в трудни моменти. Помага ли това за волейбола при подрастващите?
- Публиката ни е седмият или осмият играч. Понякога ние се притесняваме, че тази подкрепа може да ги притесни, но при нас се видя, че го няма този проблем. Виждам, че децата са възхитени и удовлетворени от подкрепата. Ние имаме нужда от подкрепата на българската публика.