Шахтьор (Донецк) започва поредната си кампания в Шампионската лига, в който футболът е повече от игра, заяви капитанът Тарас Степаненко

Cамото участие в Шампионската лига за поредна година е като малка победа за Шахтьор (Донецк), но украинските шампиони нямат намерение да спират до тук. Капитанът Тарас Степаненко заяви пред агенция АП, че в утрешния мач с Порто е част от задълженията на тима да представя страната и нейното желание за живот в условията на война.
Нашите войници се бият на бойните полета, а ние се бием за Украйна на спортните терени. Това е нашето задължение като граждани на нашата страна, казва още Степаненко. И предвижда "големи емоции" сред украинските бежанци и местните жители в Хамбург, които ще гледат срещата. Шахтьор избра ултрамодерното съоръжение в северния германски град за домакинствата си в турнира. В момента десетки, може би стотици хиляди украинци намериха спасение в Германия от боевете в източните региони.
Украинското първенство беше подновено преди повече от една година, но тъй като се провежда в условията на война, публика не се допуска. Освен празните стадиони в три града – Киев, Ужгород и Лвов, от време на време мачовете се прекъсват заради сирени за военна опасност и играчите тичат към бомбоубежищата.
Тъкмо пристигнали в Хамбург след продължило много трудно 10-часово пътуване, Степаненко и съотборниците му са изминали разстоянието в голямата му част с автобус, тъй като украинските летища са затворени от инвазията насам. След като спечелиха мач от местното първенство в събота в Лвов, те преминаха границата, но трябваше да чакат 3 часа в автобуса на пункта. След това от първото възможно летище в Полша хванаха полет за Хамбург. Дори технически това да е домакинското съоръжение на Шахтьор (Донецк), гостите от Португалия пристигат доста по-бързо.
"Никога не се знае какво ще се случи по границите. Дори във вътрешното първенство има много пътувания за мачове като гост. Часовете в автобуса са обичайно нещо в момента“, каза треньорът на Шахтьор Патрик ван Льовен, който приема реалностите и не се оплаква.
Степаненко казва, че освен обичайните писма от феновете, получават и много подкрепа от войниците от фронтовата линия. И допълва, че това само доказва как неговата страна се справя с трудностите и живее в един ритъм.
Когато завършихме наравно с Англия на 9-и септември, наистина получих много съобщения от войници. Това дава допълнителна мотивация. Те гледаха мача на бойното поле близо до зоната, където сега е най-трудната ситуация. И ако имат някои моменти, за да гледат футбол, за тях това е като временно излизане от настоящата ситуация", коментира още Степаненко.
"Наистина за нас понякога е трудно да се сравняваме. Ние сме в добри условия, играем футбол, а тези момчета ни подкрепят по време на войната". И допълва, че неговото родно място - Велика Новосилка, е в контролирана от Украйна територия близо до фронтовата линия, съвсем наскоро преместена с контраофанзивата. "Напълно унищожен", каза той. Майката и бабата на Степаненко са се преместили да живеят при него от град Запорожие, честа цел на руски удари.
"Баба ми всеки ден се чува със сестра си, която отказва да напусне Новосилка, живее в мазето и излиза през една разцепена на две стена. Не е голям град, но е напълно разрушен. И най-близкото село е същото. Мисля, че може би 10% от хората все още живеят там, защото може би не искат да напуснат, може би някой няма възможността да напусне това място. Не знам. Това е ад".
Един от съотборниците на Степаненко е 36-годишният бивш защитник на Барселона Дмитро Чигрински, който за първи път се присъедини към Шахтьор през 2002 г. Миналата година той играеше в Гърция, когато Русия нахлу в страната му, и се присъедини отново към Шахтьор за този сезон, за да добави опит към отбора. Чигрик, както му казват фенове и журналисти, има за задача да учи младите таланти от школата, които все повече трябва да поемат отговорност поради трудностите в селектирането на чужденци.
"Когато получих този шанс да се върна, беше страхотно. И честно казано, сега се чувствам много щастлив, а също и горд от това, което видях тук. Хората са толкова обединени, просто продължават да се борят, продължават да живеят, те ме правят оптимист, защото са толкова смели и решителни. Когато тази война започна, със сигурност в мене имаше много дилеми. Чудех се какво да правя с живота си, но знаейки как моето семейство, моите родители са в Украйна, решението беше ясно", разказва Чигрински.
Президент на клуба Шахтьор е украинският милиардер Ринат Ахметов, който обеща 25 милиона долара за семействата на войниците, след като клубът продаде Михайло Мудрик на Челси за 100 милиона евро. Ахметов е известен в цял свят, а лоялността му към украинската държава е истински пример. Донецк – родният град на клуба, е отнет от Украйна преди близо девет години. Така започна първата част на войната, когато руснаците просто решиха да отделят територии в Донбас, създавайки марионетни "републики", уж резултат от някакви референдуми. Стадионът също е разрушен отдавна, но в Шахтьор са категорични – всичко ще бъде изградено на ново след победата.