След като преживя рак на яйчниците и смъртта на майка си от рак на мозъка Жил се завръща към спорта си с нови цели. Канадката заяви, че макар медалът да би бил „благословия“, сега перспективата, а не подиумите я ръководи в спорта.
„Всеки път, когато стъпим на леда, за да се състезаваме, това е просто пързаляне с кънки, това е малка част от живота ни“, каза 34-годишната Жил, след като тя и Поарие изпълниха силен ритмичен танц, за да се наредят трети след Лоранс Фурние Бодри и Гийом Сизерон (Франция) и Мадисън Чок и Евън Бейтс (САЩ).
„Дори не знаехме, че ще дойдем на Олимпийските игри преди няколко години, просто тренирахме година след година, защото все още продължаваме да обичаме пързалянето“, добави канадката.
Жил претърпя операция в края на 2022 година за отстраняване на яйчник и апендицит, като по-късно научи, че туморът е раков. Майка ѝ почина от агресивна форма на рак на мозъка през 2018-а. Тя говори открито за това как и двете преживявания са променили подхода ѝ към фигурното пързаляне.
„Хората, които бяха до нас, са дори по-важни от олимпийския медал. И мисля, че ако имаш такава перспектива, вече си спечелил“, каза тя.
Двойката, която се пързаля заедно от 14 години, завърши четвърта, когато за първи път стъпи на леда в Милано по време на отборното състезание в петък, чувствайки, че са били повлияни от енергията на арената. По време на ритмичния танц снощи те вярват, че са дали всичко от себе си.
„Бяхме наистина фокусирани. Някак си бяхме сложили очилата си . . . влязохме мотивирани, готови да се забавляваме и да се потопим в програмата“, коментира Поарие.