Международната трансферна система, която генерира стотици милиони долари всяка година от продажби на играчи и съществува в сегашния си вид от 2001-а, се контролира от Световната футболна федерацията.
Диара обаче оспори правилата, когато заяви в белгийски съд през 2017 година, че трансферната политика на ФИФА му е попречила да премине в нов клуб, след като договорът му с Локомотив Москва беше прекратен.
Правилата на ФИФА гласят, че ако играч наруши договорните си отношения и неговият контракт бъде прекратен от клуба, новият отбор е солидарен и трябва да плати обезщетение на стария - което се случи, когато Шарлероа се опита да подпише с Диара, след като договорът му беше прекратен от руския клуб през 2014-а.
ФИФА отказа да издаде сертификат за международен трансфер, което на практика попречи на Шарлероа да картотекира Диара в белгийската федерация. През април 2015 година Камарата за разрешаване на спорове на ФИФА нареди на французина да плати 10 милиона евро на Локомотив Москва. Тъй като бившият полузащитник на Челси, Арсенал и Реал Мадрид беше без клуб, той реши, че бъдещите му работодатели няма да бъдат солидарно отговорни да плащат компенсации и Диара се присъедини към Олимпик Марсилия.
Спортният арбитражен съд отхвърли жалбата на Диара срещу решението на ФИФА, но той съди ФИФА и Кралската белгийска футболна асоциация в белгийски съд за обезщетение и допълнителни шест милиона евро лични загуби, тъй като много клубове се интересуваха от подписа му за сезон 2014/2015, но се отказаха заради правилото за солидарна отговорност.
Белгийският съд поиска насоки от Съда на Европейския съюз и решението на Европейския съд може да бъде пагубно за ФИФА, ако последва препоръката на адвокат Мачей Шпунар към съдиите, казвайки, че трябва да застанат на страната на играча.
Диара, който приключи кариерата си с Пари Сен Жермен през 2019 година, е представляван от Жан-Луи Дюпон, същият адвокат, който пое делото на белгиеца Жан-Марк Босман, което през 1995-а доведе до промяна на основни правила в транферната политика. Тогава Европейският съд забранява на отборите да поставят трансферна цена на свои футболисти с изтекъл договор, в случаите, когато те имат желание да преминат от отбор от страна членка на ЕС в друг отбор от страна членка на ЕС (тази забрана, или по-скоро правото на играчите свободно да сменят отбора си след изтичане на договора, добива популярност като Правилото Босман).