Трофеят на Световното първенство, познат на поколения футболни фенове, е проектиран от италианския скулптор Силвио Гацанига

Италианският скулптор Силвио Гацанига, проектирал трофея на Световното първенство по футбол, е искал да улови три спортни емоции в една спираловидна форма - борбата на спортиста, ликуването на фена и момента на победата, пише в обзорен материал АП.
В неделя около полунощ играчите на Испания или Аржентина ще вдигнат златното произведение на изкуството след финала на Световното първенство 2026 в САЩ, Мексико и Канада.
Гацанига е проектирал трофея в студиото си в квартал Брера в Милано, след като ФИФА обявила конкурс за нов дизайн, когато Бразилия взела оригиналния трофей, печелейки титлата за трети път през 1970 година. Дизайнът, познат на поколения фенове на Световното първенство, изобразява две фигури, които се издигат нагоре към сфера, представляваща Земята.
„Когато започнал да проектира купата, той скицирал огромен брой рисунки и накрая започнал да развива идеята светът и този символ да са като две ДНК спирали, които се движат нагоре“, каза Джорджо Гацанига, синът на дизайнера, който по това време бил тийнейджър.
По-възрастният Гацанига, скулптор и дизайнер на трофеи, е починал през 2016-а., е работил за G.D.E. Bertoni Srl и е създал едни от най-престижните награди в света, включително Купата на УЕФА и Суперкупата на Европа.
Първият трофей от Световното първенство, представен за първия турнир през 1930-а, изобразява гръцката богиня Нике и е известен като трофея на Жул Риме на името на основателя на турнира. ФИФА поръчва замяна, след като Бразилия получава за постоянно оригиналната награда, след като става първата нация, спечелила три световни титли. Трофеят "Жул Риме" е откраднат два пъти - първо през 1966 година, докато е бил публично изложен в Англия, преди да бъде открит от куче на име Пикълс под жив плет в южен Лондон, според ФИФА. Той е откраднат отново от централата на Бразилската футболна конфедерация през 1983-а, след като Бразилия го получава за постоянно притежание. Той никога не е открит и се смята, че е бил разтопен.
Подадени са над 50 предложения, но само Гацанига представил пълен модел, което позволило на журито да оцени както формата, така и историята, която тя предава, каза синът му.
„Има светът, който стои над всичко останало, има усилието на спортиста, има движението, а тялото на спортиста е грубо, здраво, защото е страдало, трябвало е да се бори и се е борило за победа. Тази победа се изразява чрез ръце, които наподобяват крилете на победата, улавяйки не само триумфа на спортиста, но и ликуването на фена“, каза по-младият Гацанига.
Семейството на скулптура е запазило офиса му на ново място в покрайнините на Милано, включително чертежи, оригиналния прототип, представен на ФИФА, и восъчна отливка.
Официалният трофей е висок 36 сантиметра, отлят от 18-каратово злато, поставен върху основа с два пръстена от зелен малахит, символизиращи игралните полета. След турнира оригиналният трофей се връща във ФИФА, която го държи в швейцарската си централа. Победителят носи у дома позлатено копие. ФИФА вече не позволява на трикратните победители да запазят оригинала.
Това е 14-тото Световно първенство, на което е използван дизайнът на Гацанига, а ФИФА е решила да запази трофея в употреба поне до края на турнира през 2038 година, според уебсайта на Гацанига.
По-младият Гацанига все още си спомня как е гледал финала на Световното първенство през 1974-а у дома със семейството си, докато Западна Германия се изправя срещу Нидерландия. Това е първият път, когато трофеят на баща му е връчен на Световното първенство.
„Истинската експлозия на радост дойде, когато германският отбор вдигна купата в Мюнхен и целият стадион избухна. Това беше моментът, в който един предмет се превърна в икона“, каза още той.