"Събуждах се без желание за живея, имах чести панически атаки. Много пъти другите се усмихваха и аз се правех, че ми няма нищо. Не исках да правя нищо, бях загубил смисъл да живея. А последното нещо, което ми се искаше, бе да играя футбол", каза испанецът пред телевизионния канал на Лацио.
"На моменти бях твърде добър. Имаше много контузени, а за мен да не е играя е да разочаровам хората. Не можех да кажа "не" само защото съм зле. Но в крайна сметка не се получаваше. Грешката ми бе, че не успях да вдигна ръка, когато имах нужда от помощ", изповядва се Патрик.
"Помня, че в един мач с Брюж не виждах топката, главата ми не беше наред. Това стана и срещу Сасуоло. Спирах топката и се задоволявах да я подам на най-близо стоящия съотборник. Сега съм различен, защото преминах през това", казва още защитникът.
Това се е случвало и на други футболисти и трябва да се говори открито за проблема. Вратарят на Ювентус Войчех Шченсни поиска внезапно смяна на мач със Спортинг Лисабон в Лига Европа, избухвайки в сълзи. "Имах пристъп на страх", каза полякът по-късно.
В подобни ситуации са изпадани Алфонсо Дейвис от Байерн Мюнхен, бившият вратар на Манчестър Юнайтед Бен Фостър и Боян Къркич.