Златко Далич преди Световното първенство: „Целта беше класиране на финалите, всеки друг резултат е плюс“

Селекционерът на хърветския национален отбор Златко Далич заяви, че основната цел пред неговия отбор е била класиране на Световното първенство в САЩ, Мексико и Канада и всичко, което дойде като резултат над това, е плюс. Далич беше основен гост на първата конференция Simposar, която се провежда в Новиград от понеделник до сряда. Преди третото световно първенство, на което ще води страната, Далич участва в панела „Организация и предизвикателства на големите състезания, пътят към Световното първенство през 2026 г.“, където призна, че носи тежък товар от очаквания от хърватската общественост и всички фенове на хърватския национален отбор.
Хърватия игра финал за титлата през 2018-а година в Русия – нещо, което малцина очакваха, а през 2022-а година взе бронзовите медали в Катар.
„След два медала на последните две световни първенства, трябва да имаш някаква роля на фаворит, не можеш да я избегнеш. Когато отидохме в Русия през 2018-a година, никой не очакваше нищо от нас. Но сега го очакват. Нашата публика, фенове, дори и опонентите ни усещат, че от нас се очакват големи неща. Напрежението и еуфорията нарастват, а това не е добре. Има много страхотни национални отбори, които имат добри играчи и отбори, ще бъде трудно, но аз съм оптимист. Имаме приемственост, осъзнаваме качествата си, медалите, които сме спечелили, ни тласкат в ролята на фаворити за медал, но не приемам този натиск“, започна Далич, в интервюто, публикувано на страниците на 24sata.hr.
След това обясни какво лично той очаква и какви са целите му с отбора: „Нашата цел винаги е да се класираме за Световното първенство, всичко отвъд това е плюс и извън реалистичните ни очаквания. Нямаме толкова голям избор от играчи, дори нямаме истински стадион, където да играем мачове. Но постигаме много добри резултати, преди всичко благодарение на нашите играчи и техните лични качества“, продължи специалистът.
Далич беше попитан и как вървят процесите във футболния съюз на страната, където всеки си гледа задълженията, но мнението му тежи при цялостната политика. След това отговори, че днес се чувства по-добре като национален селекционер, отколкото преди Световното 2018-а, когато класира Хърватия в последния момент.
„Сега напрежението е голямо, според общественото мнение всичко друго освен медал е провал. Не е добре да се работи в такава атмосфера, трябва да се гледа реалистично и спокойно“.
Последва питане колко е важно постоянството на резултатите на националните отбори, на фона на глобалния футболен бизнес.
„Много е важно. Хърватия е пропуснала две първенства – едно европейско и едно световно. Но сега сме ветерани на Мондиал. Знаем всичко, всичко ни е познато и е много по-лесно да се подготвим. Нямаме проблеми и затова тази приемственост е много важна. Затова казвам, че основната цел е класирането, всичко останало е просто плюс“. Хърватия е в група L на Мондиала и ще играе срещу Англия, Панама и Гана на стадионите в Арлингтън (Тексас), Торонто и Филаделфия. Далич обаче е оптимист за излизането от групата, но за момента предпочита да бъде по-обран в изказванията.
Световното първенство, което предстои от 11-и юни, ще бъде първото с участието на 48 отбора. Далич обаче има малко по-различни виждания кои и колко точно страни трябва да са на финалите.
„Бих казал, че би било по-добре, ако се даде шанс на по-качествени национални отбори от Европа. Това би било добре. Разбирам, че на всеки се дава шанс, аз дълго време се борих да се дадат равни условия на всички национални отбори. Търсех равен статут и уважение за Хърватия. Добре, футболът е глобален бизнес, на повече национални отбори се дава шанс, но според мен това е твърде много. Играчите са уморени, изтощени, играят се повече мачове... Ще бъде от полза за футбола по-качествени европейски национални отбори като Италия, Дания, Швеция да се класират“.
На фона на тази умора, сега идват големите разстояния в САЩ, Канада и Мексико и при повече мачове, ще стане сложно. На този фон, Далич с носталгия си спомня за Световното в Катар, което за него е било най-доброто.
„Организацията беше много добра. За половин час можеш да стигнеш от хотела до стадиона или до базата за тренировки. Всичко е на едно място и това е чудесно и за феновете. Сега играем в Далас, където е много горещо, температурите надхвърлят 40 градуса. После имаме три часа и половина полет до базата, а след това до Канада, до Филаделфия... Много е неудобно, особено за футболистите. Защото няма реални условия, за които да се подготвяш – казваш: първенството ще бъде на топло. Часови разлики, температурни разлики, това е малко проблем, но ще се опитаме да направим най-доброто при дадените условия. Затова ще пътуваме два дни по-рано до градовете, където се играят мачовете, за да се адаптираме възможно най-добре и бързо“, обяснява още хърватският национален треньор.
След това той се спря и на други теми като постоянните публикации в медиите, че един ден няма да е треньор и се сочат имена, които могат да го наследят. Далич е национален селекционер от девет години и до момента вижда само положителни неща от работата си.
„Това е битка за тираж и кликвания, независимо дали в статиите пише „уж“ или не... Живея под напрежение от девет години, винаги някой има какво да каже и ако се окаже, че накрая не е било вярно - никой не го е грижа. Моята защита срещу това е „игнориране“. Да си призная, Чиро Блажевич ме научи на това. По-добре е журналист да спечели с 1:0, отколкото ти да спечелиш с 10:9, защото тогава си загубил девет пъти. Аз го правя по моя начин, не е лесно, винаги има критична маса, за която не си желан. Правя най-доброто, което мога. Винаги, за всеки мач, за всеки турнир се подготвям на 100 процента и отвъд дори“.
Днес в 21-и век футболът се променя из основи и на преден план изниква въпросът колко важен е талантът и колко работа е нужна за развитието на играчите.
„Талантът те отвежда до някои врати, но работата те отвежда по-далеч. Имаме талантливи играчи, повечето от които произхождат от хърватската лига и са постигнали топ резултати. Проблемът ни е, че те си тръгват рано, за да спасят клубовете си, а някои от тях загиват там. Най-добрият пример е Лука Модрич, който си тръгна на 25 години като завършен играч и успя. Днес младите отиват в Европа рано и по-късно се връщат в Хърватия, за да възродят кариерата си. Има много таланти, които не са се развили адекватно. Но не са били трудолюбиви, упорити и търпеливи, може би дори не са имали експерти, които да усъвършенстват таланта им. Свободата и автономността в работата са важни, за да могат играчите да придобият самочувствие... Това е пътят, който Хърватия показа на всички в региона. Ние сме най-организираният футболен отбор в света, имаме култ към националния отбор. Никой не се крие, когато е повикан и ще дойде. Всички идват с радост, всички играят с радост, без култа към националния отбор няма нищо...“, допълва опитният специалист.
В много страни постоянно искат да подмладяват националните си отбори, когато нямат резултати, но в Хърватия никога не са правили такива планове за феномен като Лука Модрич, който е на 9-септември ще навърши 41 години.
„Той е страхотен човек, професионалист и играч. Невероятно е, че носи националния отбор и клуба, че прави велики неща... За мен е чест, че съм работил по негово време, чест е, че съм го водил и че той е мой капитан. Имаше оферта с големи пари в Саудитска Арабия и Катар, но подписа с Милан именно заради това, че ще отиде на Световното първенство. искаше да играе големи мачове и да се поддържа във форма. Лука носи Хърватия, той е пример. Младите хора могат да се радват, че имат играчи като него, като Перишич, Крамарич за пример. С тях ми е по-лесно, защото са пример за младите. Бог да му дава здраве, той е феномен, който трябва да се изучава. Подобна е ситуацията и в националния отбор на Босна и Херцеговина. Там Джеко е за пример на младите. Сега те са с него, слушат го, виждат го като истински играч и лидер“, завърши Далич.