Абдел Фатах ас Сиси започва трети президентски мандат на фона на сериозна икономическа криза

Абдел Фатах ас Сиси започва трети президентски мандат на фона на сериозна икономическа криза       Египетският президент Абдел Фатах ас Сиси полага клетва тази седмица за трети последователен мандат на фона на сериозна икономическа криза, съчетана с катастрофална, според експерти, ситуация с правата на човека.
Ас Сиси, който е на 69 години, е на власт вече от едно десетилетие. Третият му мандат ще започне в сряда, близо три месеца след преизбирането му с 89,6 процента от гласовете на избирателите, което не породи никаква изненада. На президентските избори Ас Сиси се кандидатира срещу трима кандидати, които бяха малко известни на широката общественост. Новият 6-годишен мандат на Ас Сиси би трябвало да е и последният му, според египетската конституция.
Ас Сиси ще положи клетва пред парламента на Египет утре сутринта в новата административна столица на страната, на около 50 километра източно от Кайро, според депутата Мустафа Бакри, който е приближен на властта.
Според него правителството трябва да връчи оставката си след встъпването в длъжност на Ас Сиси, въпреки че конституцията не го задължава да направи това.
Ас Сиси започва третия си мандат в момент, в който две трети от 106-те милиона жители на Египет живеят под прага или малко над прага на бедността. Дългът на Египет се умножи тройно, докато валутата се обезцени тройно. Недостигът на чуждестранни вложения парализира търговията и цената на живота в Египет, чиято икономика зависи от вноса, не спира да се покачва. Инфлацията достигна 35 процента.
Когато дойдох на власт, не заварих една уредена страна, а нещо хаотично и ми казаха: "Дръж, ето ти това!", оправда се египетският президент в реч през март.
В първото тримесечие на 2024 г. Кайро получи постъпления в размер на няколко десетки милиарди долара, от които  35 милиарда дойдоха от Обединените арабски емирства, както и допълнение от 5 милиарда долара на първоначален заем от 3 милиарда долара, отпуснат от Международния валутен фонд. Тези средства обаче са отпуснати при все по-драстични условия, наложени от заемодателите.
"Египетската държава и армията трябва да намалят намесата си в икономиката на страната", заяви шефката на МВФ Кристалина Георгиева.
"Но държавата иска да се намесва повече, а не да се оттегля", заяви икономистът Мохамед Фуад.
Според привържениците на Ас Сиси този приток на чужда валута би трябвало извади икономиката на повърхността.
Този спасителен план помогна на Египет да избегне падането в бездната, казва бившият египетски министър и бивш ръководител на Генералната агенция за инвестициите Зиад Бахя-Елдин. Но не трябва да се смята, че кризата е отминала или че проблемите са уредени, добави той пред независимото издание "Ал Масри ал Юум".  
Икономистът Фуад споделя тази теза. Според него кризата рискува да се проточи, ако не бъдат взети структурни мерки, целящи да се намалят държавните разходи, да се "извади държавата от икономиката" и да се вземат целенасочени мерки по-скоро срещу инфлацията, отколкото срещу обменния курс.       Според Бахя-Елдин международните и местните наблюдатели очакват, че ще има преход към програми за действителен стимул на икономиката, за да не се повтарят старите грешки.
В същото време Египет е заклещен между две войни. Войната в съседен Судан, където съперничеството от  близо от една година между двама генерали принуди над 500 000 суданци да избягат в Египет. А в Газа израелските заплахи за нахлуване в град Рафах на границата с Египет, където убежище потърсиха над 1 милион и половина палестинци, пораждат опасения в Кайро за масово палестинско преселение към Синайския полуостров.
В самия Египет нараства фрустрацията, но тя трудно намира израз чрез протести, защото гласът на опозицията е заглушен.
Относно човешките права ситуацията остава катастрофална, казва Мохамед Лофти, директор на Египетската комисия за права и свободи, базирана в Кайро.
Египет е на 136-о място от 142 страни в световната класация за състоянието на правовата държава на международната организация "Проект за световно правосъдие". Египет е и една от страните, която прибягва най-много до смъртното наказание. Според Вашингтон Кайро нарушава човешките права във всички области, от затворите до свободата на изразяване, като се премине през правата на ЛГБТ общността.
Лофти пък признава, че неговата страна е постигнала пробив в областта на човека през 2022 г. с установяване на национален диалог и освобождаването на стотици политически затворници, но допълва, че надеждите в тази насока са се изпарили и на египтяните не им остава нищо друго, освен отчаянието.
Превод от френски: Габриела Големанска