АФП: 50 години след началото на аржентинската диктатура, паметта си битка

"Никога повече" - с този призив на всеки 24 март десетки хиляди аржентинци участват в шествие в памет на жертвите на преврата, довел до установяването на диктатурата в Аржентина в периода 1976-1983. Превратът свали от власт крехкото правителство на Исабел Перон и приложи систематична политика на задържане и на елиминиране на противници на режима или на лица, възприемани като такива. Хунтата рухна през 1983 г., след поражението на Аржентина във войната за Малдивските/Фолклендските острови.
Петдесет години по-късно продължава работата по идентифициране на жертвите на диктатурата. В началото на март в Кордоба бяха идентифицирани тленните останки на 12 изчезнали. Те бяха открити на мястото, на което едно време е имало незаконен център на задържане. В страната по време на режима е имало стотици такива центрове.
Идентифицирането на така наречените откраднати бебета - деца на задържани по време на диктатурата жени, които след това са изчезнали безследно -  също продължава. Тези деца са били дадени на приятелски семейства на хунтата. Последната идентификация в тази насока датира от юли миналата година. Все още не са открити 300 бебета.
Продължават и процесите срещу лица, замесени в престъпления по време на диктатурата. В началото на 2026 г. над 1200 души бяха осъдени за престъпления или нарушения на човешките права по време на режима. Близо 300 други дела все още не са приключили. 
Но в страната са изчезнали архиви, отговорни лица са починали, а хиляди военни от времето на диктатурата предпочитат да запазват мълчание.
Всеки 24 март демонстрантите в аржентинската столица настояват да се каже истината за техните изчезнали по време на диктатурата близки. Те носят техни портрети.       "Те не са 30 000, те са 8753", заяви аржентинският президент Хавиер Милей малко преди избирането си за президент през 2023 г., оспорвайки по този начин общоприетия от правозащитните организации брой на жертвите и изчезналите по време на диктатурата.
"Не си представяхме какво щеше да последва след преврата. Този систематичен план за отвличания и за убийства", казва Ана Кареага, задържана и измъчвана в продължение на четири месеца в началото на диктатурата. По това време Ана е била на 16 години.
Бройката, за която говори Милей, е тази в официалния списък, изготвен през 1984 г. в края на диктатурата от Комисията за безследно изчезналите, която след това беше разпусната. Комисията винаги е казвала, че този списък може да бъде допълнен и да се разрасне.
Но ефектът, който породи с идването на власт Милей, беше този на една "теория за двата демона". Тази теория поставя на равна нога систематичното елиминиране на опозиционери от държавата по време на диктатурата и насилието на крайнолевите групировки в Аржентина в началото на 70-те години на миналия век.
Част от изпълнителната власт открито възприема тази културна битка, за да разбие онова, което критикува като "хегемония на паметта на левицата". През 2025 г. изпълнителната власт разпространи дълго видеообръщение, в което настоява за установяване на пълна истина и представя свидетелски разкази на жертви на атентати на леви групировки.
"Нещо от демократичния пакт се счупи с идването на власт на това правителство", казва политологът Иван Скулиакер по повод управлението на Милей. "Но движението за човешки права пази способност да мобилизира наратива, да остава видимо, да организира демонстрации, без да има действително достойни съперници в тази насока", допълва експертът.
"Ще е наивно да се мисли, че миналото и паметта, не са обект на политически борби", обобщава Федерико Лоренс, автор на трудове, посветени на паметта.
Според допитване на мозъчния тръст Център за правни и социални изследвания смазващо мнозинство от аржентинците (71%) има негативно виждане за диктатурата, а само 7% процента имат положително мнение. Допитването показва и, че 70% искат съдебните процеси да продължат. Но 22% признават, че знаят малко неща по въпроса, а 6% казват, че не знаят нищо.
Отвъд паметта, процесите, изчезналите, които трябва да бъдат идентифицирани, може би основният дълг на постдиктатурната демокрация е тя да гарантира щастието на аржентинците, казва анализаторът Лоренс.
"Една справедлива демокрация не може да остане безразлична към основните потребности на домакинствата, към влошаването на достойния труд", казва Аржентинската църква в посланието си по повод 50-ата годишнина от диктатурата. По този начин тя критикува по един експлицитен начин правителството, политическия климат на поляризация и социалното изключване.
(Превод от френски със съкращения: Габриела Големанска)