АФП: „Финансов терор“: В Грузия правителството наказва опонентите си с глоби

Когато 60-годишният Надим Хмаладзе решава да протестира срещу грузинското правителство, той е подготвен психически да понесе полицейско насилие. Той обаче нямал представа, че протестът му може да му струва 22 месечни заплати.
Неотдавна този правозащитник получава призовка от властите, в която се иска глоба от 45 000 лари (около 16 000 долара) за това, че за кратко е блокирал движението по централния булевард на Тбилиси.
„Правителството използва методи в руски стил, за да премахне свободата на събранията“, казва пред АФП този активист, който близо две години се е борил срещу руската инвазия в Украйна, преди да се завърне в Грузия.
След решението на грузинското правителство от края на ноември да отложи преговорите за присъединяване към Европейския съюз, кавказката страна е разтърсена от вълна от масови протести.
Хиляди грузинци продължават да се събират почти всеки ден, за да протестират срещу властите, които са обвинявани, че се сближават с Русия, и които според медии и неправителствени организации извършват все по-сурови репресии, включващи съдебни преследвания, сплашване и побои.
В репресивния си арсенал властите вече прибягват и до друг метод - налагането на тежки глоби. 
Писателят Михаил Цихелашвили, който е живял в Португалия, но миналата година се върна в Грузия, за да се бори и протестира срещу управляващата партия „Грузинска мечта“, също си плати за това.
Той твърди, че той и приятелката му са били глобени с по около 1700 евро. Според него това е било случай на „финансов терор, целящ да потуши народния гняв“.
„Отнесох делото в съда“, казва той, но добавя, че „няма голяма надежда в грузинската съдебна система, която е изцяло контролирана от управляващата партия“.
Размер на глобите умножен по 10
Протестите избухнаха след парламентарните избори през октомври, спечелени от „Грузинска мечта“, но осъдени като манипулирани от опозицията.
Протестното движението се засили, след като на 28 ноември грузинският министър-председател Иракли Кобахидзе обяви, че правителството му няма да се стреми към започване на преговори за присъединяване към ЕС до 2028 г.
Грузия е официален кандидат за присъединяване към ЕС и тази кандидатура според социологическите проучвания е подкрепена от повече от 80 процента от населението, и записана в конституцията на страната.
В началната фаза на протестите полицията използваше сълзотворен газ и водни оръдия и извърши стотици арести.
„След като физическото насилие се оказа неефективно, правителството премина към сплашване с полицейски набези в домовете на активистите и анонимни заплахи по телефона“, каза директорката на правозащитната организация „Либърти инститют“ (Liberty Institute) Саломе Хвадагиани. 
„Това също не проработи“ и „властите започнаха да задушават финансово“ опонентите си, допълни тя.
През декември глобите за блокиране на пътища се увеличиха десетократно до 5000 лари (1700 евро) и хиляди хора понесоха това наказание или алтернативно - 15 дни затвор. 
Лицево разпознаване
Според неправителствени организации и опозиционната партия „За Грузия“ само през януари общият размер на глобите е достигнал почти 6 млн. евро в кавказката държава с четири милиона души население, където средната месечна заплата е около 680 евро.
Грузинското Министерството на вътрешните работи заяви, че налага глоби само „когато броят на демонстрантите не оправдава блокирането на пътя“ и когато митингът може да се състои, без да се нарушава движението.
Според правозащитни организации, за да идентифицират демонстрантите и да ги глобяват властите са увеличили възможностите си за наблюдение, включително чрез използването на лицево разпознаване.
Според неправителствени организации властите са увеличили броя на камерите с висока резолюция по улиците на Тбилиси. 
Масовото използване на „технологии за лицево разпознаване и дистанционно биометрично разпознаване улеснява целенасоченото наблюдение“, каза организацията „Глобален алианс на младите лидери“, която го осъжда като „нарушение на основните човешки права“.
Саломе Хвадагиани от организацията „Либърти инститют“ смята, че тази кампания на големи финансови санкции е довела до „значително намаляване на участието в демонстрации през последния месец“.
Демонстрантите обаче „сега се адаптират към ситуацията“, като подават жалби, които са препълнили съдилищата и значително забавят прилагането на санкциите или дори ги правят неприложими, допълва тя.  
(БТА)
 
(Превод от френски език: Алексей Маргоевски)