Киев и Вашингтон се разбраха относно споразумение за разработване на полезните изкопаеми на Украйна след период на размяна на критични коментари между Доналд Тръмп и Володимир Зеленски. Но контурите на текста на договора си оставят неясни, било то в частта за гаранциите за сигурността или за стойността му. По този повод Франс прес представя справка за това какво се знае досега за договорката.
Общ фонд
Президентът на САЩ заяви на няколко пъти, че иска компенсация за помощите, които САЩ е изплатила на Украйна през трите години на война. Според Тръмп това се оценява на 500 милиарда долара, което е около четири пъти повече от помощта, която действително е била изплатена - тоест 120 милиарда долара, според Института в Кил за световна икономика.
Зеленски отхвърли подобно споразумение, отказвайки да подпише един договор, за който, както тогава той заяви, ще трябва да плащат десет поколения украинци.
Според информиран украински източник сега американската финансова претенция за 500 милиарда долара вече не фигурира в документа. Той предвижда за сметка на това американците и украинците да разработват заедно полезните изкопаеми и приходите от това да отидат в съвместен фонд на Украйна и САЩ.
Според високопоставения представител американците са приели да премахнат от договора всички, клаузи, които не са устройвали украинците, особено тази за 500-те милиарда долара.
Неясна формулировка относно сигурността
За Киев едно ключово условие, за да предостави достъп до ресурсите си на своите съюзници, е да получи гаранции за сигурността, тоест един политико-военен механизъм, който да разубеди Русия от всякаква нова инвазия след евентуално споразумение за прекратяване на бойните действия.
Президентът Зеленски спомена възможността за подобна размяна – природни богатства срещу гаранции за сигурност – още през октомври, когато представи общите линии на своя План за победа.
Украйна смята, че най-добрата гаранция би била членство в НАТО, сценарий, който Вашингтон отхвърля, защото той би направил каквото и да примирие или мир невъзможни. Москва пък възприема евентуално членство на Украйна в Алианса като червена линия, която не бива да се прекрачва.
Друго искане на Украйна е разполагането на мироподдържащи сили в случай на прекратяване на огъня. Но САЩ отхвърлиха тази опция, като същевременно подкрепят идеята за разполагането на европейска мисия.
Накрая текстът на споразумението за полезните изкопаеми включва и споменаване на сигурността на Украйна, но не и конкретни гаранции. Дискусиите все още се водят по този въпрос, според украинския представител.
"Става дума за една генерална клауза, която казва, че САЩ ще инвестират в една суверенна, стабилна и просперираща Украйна, която работи за траен мир и че САЩ ще подкрепят усилията, полагани с цел гарантиране на сигурността“, казва източникът.
Какви залежи, какви минерали
В Украйна са съсредоточени около 5 процента от полезните изкопаеми в света, но тези, които Тръмп иска, са в по-голямата си част неразработени, трудни за извличане или са де факто под руски контрол, защото са в окупирани райони. Украйна добива по-специално три критични суровини – манган, титан и графит. Според световния регистър World Mining Data по добив на манган Украйна е на 8 място, по добив на титан – на 11 място, а по добив на графит - на 14 място в света. Трите суровини са необходими за производството на електрически батерии.
Смята се, че в Украйна са съсредоточени 20 процента от предполагаемите световни ресурси на графит, според Френското бюро за геоложки и минни проучвания.
Украйна също така е и една от основните страни в Европа по отношение на потенциала за разработка на литий, също необходим за батериите, казва още Френското бюро. Самата Украйна казва, че на територията си има едни от най-големите находища на литий в Европа, но според правителството той не се извлича към този момент.
Разработването на тези находища означава значителни инвестиции.
Според самите оценки на украинското правителство за разработването на залежите в Новополтавске в Запорожка област ще са нужди 300 милиона долара инвестиции. Смята се, че там има и апатит, тантал, ниобий, стронций, редкоземни елементи или уран. Но този обект е под окупацията на руската армия.
Кремъл изключва да отстъпи зоните, които са под неин контрол. Руският президент Владимир Путин за сметка на това подкрепя идеята за американски инвестиции в окупираните региони.
Друг пример е находището в Шевченкивске, в което има по-специално литий, тантал, ниобий, берилий и което е на по-малко от 10 километра от фронта, в сектора на Покровск, където руската армия настъпва малко по-малко срещу украинските сили.