Бархам Салих зае какво представлява мъченията и какво е да си изтръгнат от корените си. Четиридесет години по-късно този бивш изгнаник пое юздите на Върховния комисариат на ООН за бежанците, в момент, в който тази институция страда от липса на финансиране, а броят на разселените и на бежанците по света се е удвоил за две години.
Бархам Салих беше президент на Ирак от 2018 г. до 2022 г. Той е първият бивш държавен глава, който ще оглави Върховния комисариат за бежанците и първият бивш изгнаник, който оглавява агенцията на ООН от първия й ръководител досега, нидерландеца Герит Ян Ван Хойвен Гьодхарт, член на съпротивата, принуден за избяга от нацистката окупация.
„Това е една огромна морална и законова отговорност“, заяви Бархам Салих вчера по време на първото си пътуване, откакто пое поста на 1 януари тази година. Той посети бежанския лагер Кукума, създаден през 1992 г. в Северна Кения.
"Знам какво е да те боли, защото си изгубил къщата си, приятелите си и нищо във връзка с всички тези неща не е сигурно“, сподели Салих пред Франс прес, призовавайки за уважение на достойнството на бежанците и за осигуряването на възможности за тях, в допълнение на нужната защита.
Роден през 1960 г. в Сулеймания, бастион на Патриотичния съюз на Кюрдистан - партия, призоваваща за самоопределянето на кюрдите в Ирак и по онова време низвергната от властите - Бахрам Салих е син на съдия и на активистка за защита на правата на жените. Той заминава в изгнание в Иран през 1974 г., където учи една година в училище за бежанци. През 1979 г. се връща в Иран и става член на Патриотичния съюз на Кюрдистан. Задържан е два пъти. Разказва, че е прекарал 43 много тежки дни в ареста, белязани от мъчения, електрошокове и побоища от страна на специалното звено на режима на Саддам Хюсеин.
След освобождаването му Бархам Салих, който е бил отличен гимназист измежду тримата най-добри гимназисти в Ирак въпреки преживените ужаси, според неговите колеги, заминава със семейството си във Великобритания. Там се дипломира като компютърен инженер и защитава докторантура.
Бархам Салих привнася личната перспектива на разселените хора на новото си работно място, коментира малко преди да му предаде поста досегашният ръководител на Върховния комисариат за бежанците Филипо Гранди. "Най-важният диалог, който водим, е този с бежанците и Бархам Салих е в най-добрата позиция да го води“, заяви Гранди пред Франс прес през декември.
В бежанския лагер в Кукута, посетен от Салих вчера, живеят около 300 000 бежанци от Южен Судан, Сомалия, Бурунди и Руанда. Много от тях не познават никакво друго ежедневие освен това в лагера.
"Светът, в който ние живеем, не трябва да допуска подобно нещо да продължава“, казва Салих и подчертава, че иска да подобри интеграцията на бежанците.
Смятан за умерен политик, Салих може да се похвали на 65-годишна възраст с дълга кариера, както в Кюрдистан - автономен район в Ирак след 1991 г. - така и в иракските федерални органи и институции след свалянето от власт на Саддам Хюсеин през 2003 г.
Когато беше избран за президент на Иран през 2018 г. – един до голяма степен церемониален пост – Салих беше описван като ценена от Багдад кюрдска личност, но отказът му да се подчини на дисциплината на Патриотичния съюз на Кюрдистан му навлече негативизма на някои кюрди.
Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш приветства опита на Салих като преговарящ в кризи и архитект на националните реформи, докато агенцията на ООН, е според новия й шеф, изправена пред много, много сериозни предизвикателства.
За 10 години броят на разселените хора по света почти се удвои - 117 милиона души, според данни на Върховния комисариат за бежанците от юни – по-специално след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом през 2025 г.
Бархам Салих, който се надява да бъде преди всичко добър ръководител, пледира международната общност да поеме юридическите и моралните си отговорности, но признава, че агенцията на ООН трябва да се адаптира към тази нова ситуация.
Един от неговите съветници от времето, когато Салих е бил президент на Ирак – Халкаут аш Шалаби – си спомня за него като за дълбоко хуманна личност, виждаща възможности там, където други виждат стени.
"Той ми каза един ден: „Няма значение поста, който заемате в живота, не губете никога хуманността си. Ако я запазите, вие ще бъдете не само по-добър лидер, но ще спите и по-добре през нощта“.
Превод от френски: Габриела Големанска