Останал дълго време в сянката на майка си Халеда Зия, Тарик Рахман най-после се появи в светлината на прожекторите. Шестдесетгодишният председател на Националната партия на Бангладеш (НПБ) се готви да поеме властта в страната с амбицията да "се справи по-добре" от известната си майка.
Година и половина след като смъртоносните бунтове свалиха от власт бруталния режим на бившата министър-председателка Шейх Хасина, НПБ обяви в петък миналата седмица, че е постигнала убедителна победа на парламентарните избори.
Прогнозите, публикувани от местните телевизионни канали, показват абсолютно мнозинство в еднокамарния бангладешки парламент за Тарик Рахман. Той има голяма преднина пред коалицията на ислямистите "Джамаат и Ислами", което фактически го превръща в следващия министър-председател на Бангладеш.
Наследник на голяма политическа династия, сдържаният мъж с тънки очила с рамки от стомана се оправдава, че той е просто "син" на майка си.
"Те са отделни хора със собствен характер, аз съм различен човек", разяснява Рахман пред журналисти на АФП относно семейството и родителите си. "Ще се опитам да бъда по-добър от тях", допълва той.
Идването му на власт в страна със 170 млн. жители, от които 90% са мюсюлмани, представлява за него светкавичен обрат на събитията. Само преди три месеца той се бе отдал на спокоен живот в изгнание в Лондон, далеч от бангладешката столица Дака и политическите сътресения.
Седемнадесет години след като напусна Бангладеш, Тарик Рахман се завърна в страната през декември миналата година, само няколко дни преди смъртта на майка си Халеда Зия.
В кабинета си в столицата, където висят портретите на неговите родители, синът признава, че е изпитал "смесени чувства" при завръщането в родината си. Тези чувства варират от радостта, която е изпитал при повторната си среща с близките до болката, причинена от загубата на майка му.
Първи крачки
"Когато се прибира вкъщи след толкова много време, всеки син би искал да прегърне майка си. Аз нямах подобна възможност", разказва Тарик Рахман.
Веднага след връщането си в Дака той поема председателството на НПБ и започва предизборна кампания. Седмици наред наследникът говори от трибуни с мекия си глас в опит да наложи личността си с микрофон в ръка.
Трудно е да живееш в сянката на баща като генерал Зияур Рахман, който е бил президент на страната и е убит през 1981 г., и на майка, която три пъти е била министър-председател и е доминирала политическия пейзаж на Бангладеш в продължение на четири години.
Роден през 1967 г. младият Тарик прави първите си крачки в политиката, следвайки пътя на майка си. Още от 1991 г. се появява заедно с нея по време на предизборната ѝ кампания, която ѝ носи победа и ѝ позволява да стане първата жена министър-председател на Бангладеш.
"Тя беше кандидат в пет избирателни окръга. Аз ръководех предизборната ѝ кампания и по този начин постепенно изучих тънкостите на политиката", спомня си Рахман.
От сив кардинал Рахман се превръща в една от ключовите фигури на НПБ. Неговите съперници го подозират в управлението на паралелна и корумпирана администрация.
Още през 2006 г. американска дипломатическа телеграма, разкрита от сайта "Уикилийкс" го описва като "възможния наследник" на майка си, както и като "личност, която не вдъхновява много хора, но със сигурност дразни много повече".
Други източници го представят като "емблемата на едно клептократично правителство и на насилствения начин, по който се прави политика".
Грешки
През 2007 г. Рахман е арестуван от поелите властта военни по обвинения за финансови злоупотреби, които той все още отрича.
Освободен през 2008 г., Тарик Рахман, който заявява, че е бил измъчван по време на ареста си, заминава за Лондон за лечение, където остава за по-продължителен период.
Така синът на Халеда Зия се превръща в един от главните обекти на нападения от страна на Шейх Хасина като част от отприщилата се свирепа омраза между двете жени, чиито изблици подхранваха така наречената "война на индуските принцеси".
През 2013 г. Рахман е обвинен, че управлява задкулисно насилствените протести, водени от НПБ, при което загиват стотици хора.
Пет години по-късно той получава доживотна присъда за лишаване от свобода по обвинения, че е организирал атентат по време публично мероприятие на Шейх Хасина.
Без да изпада в подробности, Тарик Рахман признава пред АФП, че понякога се е отклонявал от правия път. "Независимо дали искаме или не, понякога правим грешки, за които съжалявам", заявява Рахман.
Женен за кардиоложка и баща на една дъщеря, Рахман беше останал дискретен през последните години. Но откакто министър-председателката бе свалена от власт, той се появи отново в социалните мрежи заедно с котката си Джебу, като по този начин изобщо не прикриваше намеренията си да се завърне в родния Бангладеш.
Самият той признава, че го очаква "огромна задача" - възстановяването на една страна, разрушена от стария режим. (БТА)
(Превод от френски език: Николай Джамбазов)