АФП: Ресторантите и сладоледаджийниците в района на "Свети Петър" във Ватикана залагат на семплите неща, предпочитани от кардиналите

Паста карбонара, телешки рулца със сурова шунка, бурата – кардиналите обичат традиционната римска кухня, която отговаря на техните семпли вкусове, според менюто на ресторантите на улица „Борго Пио“ на няколко метра от площад „Свети Петър“ във Ватикана.
„Борго Пио“ е оживена улица, на която има много ресторанти, барове и магазини за сувенири. Там е и ресторантът на Федерика Джанмария. Той работи от 60 години и в началото е бил на баба й. Кардиналите са чести клиенти в него. „Те буквално видяха как пораснах“, разказва 30-годишната Федерика, която сега е собственик на ресторанта „Арлу“.
"Те идва тук не само защото храната е добра, надявам се, че е така, но също и защото наистина създадохме братски отношения с тях, все едно създадохме едно семейство“, допълва тя.
Федерика разказва, че смиреността на кардиналите рефлектира и върху техните кулинарни вкусове. „Те обичат преди всичко най-семплите неща, като например салтимбока (телешки рулца, завити със сурова шунка, които са специалитет на Рим), или бурата (вид сирене), или паста карбонара.
На няколко метра от ресторанта на Федерика е друго популярно заведение, превърнало се истинска квартална институция – „Ил Папалино“. Там също се хранят много кардинали, а заведението е превърнало в свое задължение гарантирането на максимална конфиденциалност.
"Те идват тук през цялата година. Един от тях е дори постоянен клиент, но не мога да спомена името му, защото дискретността е отличителна черта на това заведение“, казва Анна Мария Шаланга, която ръководи ресторанта заедно със съпруга си.
Тя добавя, че по принцип кардиналите не се хранят никога в първата зала на ресторанта, а предпочитат да са на по-закътано място. Те идват от Аржентина, от Северна Европа. „При нас се хранят доста от тях. Основно идват тук за вечеря“, разказва още Анна Мария.
В „Ил Папалино“ също предлагат семпли блюда, каквито се нравят на кардиналите.
"Те харесват нашата традиционна римска кухня, която е народна кухня“, казва Анна Мария и като пример посочва пастата аматричана (паста със сос, включващ доматено пюре, пекорино и гуанчале) или паста грича (с пекорино, гуанчале и черен пипер)".
"Като второ, те похапват салтимбока по римски с чревца или със свински опашки", допълва тя.
Въпреки приближаването на конклава, който ще избере нов папа, „кардиналите, които идват да се хранят при нас са много вглъбени, защото моментът е такъв, но те са и много спокойни“, разказва Анна Мария.
Бенито Каницаро, шеф на пицарията „Маркантонио“ пък казва, че в неговото заведение кардиналите стъпват по-рядко след погребението на папа Франциск.
"Обикновено ние имаме много кардинали при нас, но тези дни не е така. Има много журналисти в района и кардиналите не излизат“, допълва той.
Ако се съди по снимките, закачени по стените на „Арената на сладоледа“,  джелатерия в началото на „Борго Пио“, именно там, докато опитваш традиционен сладолед, можеш да срещнеш кардинал, който участва в конклава.
На една от снимките собственикът на заведението Джузепе Лонгобарди позира до кардинала от Канада Томас Кристофър Колинс, който държи фунийка със сладолед. „Той е чест клиент тук“, казва Джузепе за канадския прелат.
"От 13 години много кардинали, епископи, архиепископи идват при нас. Вчера например имаше кардинал от Никарагуа, облечен като обикновен свещеник“, допълва Джузепе. Никарагуанецът Леополдо Хосе Бренес Солирсано си е поръчал малка чашка ванилов сладолед, допълва сестрата на собственика.
Но знаковият продукт на „Арената на сладоледа“, предлагащ най-малко 24 вкуса сладолед, си остава ватиконо – нещо като палачинка, завита като коно (фунийка), в която се поставят сладоледените топки.          
В тази джелатерия е създаден преди 13 години и сладоледът с вкус дулсе де лече (карамелизирано мляко), който бил любим на аржентинския папа Франциск. Сега обаче не е предвидено нищо подобно за неговия евентуален приемник.
"Не искаме да сърфираме на тази вълна, за да продаваме малко повече сладолед и да си правим реклама“, казва Джузепе и допълва, че това би било неуместно.
Превод от френски: Габриела Големанска