АФП: Рискува ли Тръмп като прибегна до сила срещу иранската ядрена програма

Като даде разпореждане да се бомбардират ирански ядрени обекти, президентът на САЩ Доналд Тръмп заложи по-скоро на силата, отколкото на дипломацията, един стратегически обрат на Вашингтон пред Техеран с трудно предвидими последствия, казват експертите.
Тръмп по този начин превърна продължаващия от близо половин век антагонизъм между САЩ и Ислямската република в открит конфликт, насърчаван от Израел, в момент, в който Вашингтон в последните десетилетия привилегироваше, макар понякога и с нежелание, дипломацията.
"Ще разберем дали този ход на Тръмп е бил успешен, ако след три до пет години иранският режим не се е сдобил с ядрено оръжие, с което той има сега добри основания да иска да се сдобие“, заяви Кенет Полок, заместник-президент на мозъчния тръст „Близкоизточен институт“ и бивш анализатор в ЦРУ.
Американското разузнаване не заключи, че Иран изгражда атомна бомба. Иранските ядрени дейности бяха смятани до голяма степен за средство за натиск и има вероятност Иран да е взел предпазни мерки, предвиждайки евентуални удари.
Но според Трита Парси, анализатор на военните действия, след решението на Тръмп да бомбардира Иран, сега е по-вероятно Иран да се превърне в страна, която има ядрено оръжие в идните пет до десет години.
"Трябва да сме внимателни да не бъркаме тактическия успех със стратегическия успех“, допълва Парси, вицепрезидент на "Института Куинси за отговорна държавна политика".
"Войната в Ирак също беше успех в първите седмици, но обявената от тогавашния президент Буш-младши „Мисия изпълнена“ се провали", напомня той.
Решението на Тръмп да атакува Иран малко повече от една седмица, след като Израел започна голяма военна кампания срещу тази страна, идва в момент, в който иранският режим е отслабен повече от когато и да е било след Ислямската революция през 1979 г. След атаката от 7 октомври 2023 г. срещу Израел, извършена от „Хамас“, ползващ се с подкрепата на Иран, Израел не само разруши голяма част от ивицата Газа, но и разгроми „Хизбула“, която поразяваше израелската територия откъм Ливан за сметка на Техеран.
Освен това основният съюзник на Иран сред арабските страни, сирийският президент Башар Асад беше свален от власт през декември 2024 г.
Привържениците на Тръмп изтъкват, че дипломацията не е работела, тъй като Иран е останал непоклатим относно правото си да обогатява уран.
"Противно на онова, което някои ще кажат в идните дни, американската администрация не е ускорила войната. В действителност тя е дала на дипломацията реален шанс“, смята Тед Дойч, бивш член на Конгреса от Демократическата партия и настоящ ръководител на "Американския еврейски комитет".
„Убийственият ирански режим отказа да сключи споразумение“, заяви той.
Това мнение се споделя и от сенатора републиканец Джон Тюн, който, припомняйки заплахите на Техеран срещу Израел и думите на Иран срещу САЩ, твърди, че Иран е отхвърлил всички дипломатически пътища, водещи към мира.
Разпоредената от Тръмп атака беше извършена десетилетие, след като тогавашният президент на САЩ Барак Обама подписа споразумение с Иран, по силата на което Иран значително намали ядрените си дейности. Тръмп по време на  първия си мандат обаче реши да изтегли САЩ от сделката през 2018 г.
Мнозинството от Републиканската партия на Тръмп и израелският премиер Бенямин Нетаняху , който смята Иран за екзистенциална заплаха, критикуваха споразумението за иранската ядрена програма, защото то позволява, според тях, на Техеран да обогатява уран до нива, които биха му позволили да създаде ядрено оръжие. Те казват и, че съществените клаузи на договора ще се прилагат само за определено време.
Но президентът на САЩ, който се обрисува като миротворец, заяви само преди месец по време на визита в арабските монархии от Залива, че се надява да постигне ново споразумение с Иран и че неговата администрация подготвя нови преговори.
После Нетаняху атакува Иран и предизвика внезапен обрат у Тръмп.
"Решението на Тръмп да сложи край внезапно на дипломатическите усилия ще направи много по-трудно сключването на споразумение в средносрочен и дългосрочен план“, казва Дженифър Кавано, директор на отдела за военни анализи в мозъчния тръст „Приоритети на отбраната“.
"Иран вече няма никакви причини да се доверява на Тръмп или да вярва, че сключването на компромис благоприятства интересите на Ислямската република“, допълва тя.
Иранските лидери са изправени и пред силна вътрешна опозиция. Големи протести избухнаха през 2022 г. след смъртта в ареста на Махса Амини, млада иранка, задържана за неправилно носене на хиджаб.
За Карим Саджадпур от Фондация Карнеги за международен мир американските удари биха могли да укрепят Иран, но и да доведат до падането на режима.
„Бомбардировките на САЩ по ядрени обекти в Иран са безпрецедентно събитие, което може да се окаже повратно за Иран, за Близкия изток, за външната политика на САЩ, за неядреното разпространение и дори потенциално за световния ред“, казва експертът
"Въздействието от това ще се усети през идните десетилетия“, казва анализаторът.
Превод от френски: Габриела Големанска