„Да, работихме по въпроса и се разбрахме много добре (…) имахме много добра среща“, заяви американският президент пред медиите, запитан дали е постигнал споразумение с Петро по темата за наркотрафика. Той също така посочи, че двамата са „работили и по темата за санкциите“.
Тръмп на няколко пъти е обвинявал колумбийския си колега, без да представя доказателства в подкрепа на твърденията си, че Петро е замесен в трафик на наркотици. Вашингтон наложи и финансови санкции на колумбийския президент и на семейството му.
Петро от своя страна определи срещата с Тръмп като „положителна“ по време на пресконференция след нея. Той подчерта, че двамата са разговаряли „като свободни (мъже)“ за „конкретни проблеми и общ път“.
Колумбийският лидер заяви още, че е помолил Тръмп да посредничи за преодоляване на кризата с президента на Еквадор Даниел Нобоа, който е съюзник на Вашингтон в региона. Тръмп е приел да посредничи, допълни Петро.
Колумбийският лидер обаче е заявил на Тръмп, че по отношение на наркотрафика „трябва да се атакуват наркобосовете“. „Основните действащи лица в трафика на наркотици не са тези, които си представяте: те живеят в Дубай, в Маями, в Мадрид. Предадох имената им на президента Тръмп. Те са извън Колумбия и трябва да бъдат преследвани“, каза Петро.
Това беше първата среща между двамата лидери с диаметрално противоположни възгледи.
Необичайното в срещата на двамата лидери беше, че за разлика от друг път американският президент не беше поканил журналисти в Овалния кабинет. Белият дом се ограничи до публикуването на две снимки в „Екс“, докато колумбийското президентство разпространи няколко кадъра, включително снимка на ръкостискането между републиканския лидер и бившия колумбийски партизанин, преквалифицирал се в държавен глава.
На срещата присъстваха американският вицепрезидент Джей Ди Ванс и държавният секретар Марко Рубио, както и колумбийските министри на отбраната Педро Санчес и на външните работи Роса Виявисенсио.
Срещата се състоя малко след като Доналд Тръмп, който открито разглежда Латинска Америка като своя сфера на влияние, нареди залавянето на венецуелския президент Николас Мадуро. Американското правителство вече иска да „диктува“ решенията на Каракас, особено в петролната сфера.
Американската военна операция във Венецуела на 3 януари първоначално накара Густаво Петро да говори за „грабване на оръжията срещу“ Вашингтон, докато американският президент го посъветва „да си пази задника“. Оттогава тонът се промени.
Колумбийският президент „е много симпатичен от месец–два. Преди беше критичен, но след операцията във Венецуела, той промени много отношението си“, коментира Тръмп в понеделник с ироничен оттенък.
Отношенията между двамата лидери се разведриха на 7 януари, когато те проведоха първия си телефонен разговор.
Богота направи жест на добра воля към 79-годишния републиканец, като в петък обяви възобновяване на полетите за депортиране на мигранти от САЩ с колумбийски самолети, след осеммесечно прекъсване.
Тръмп си е поставил за цел да изкорени наркотрафика и не се колебае да разпорежда нанасяне на удари по плавателни съдове в Карибско море или в Тихия океан.
Колумбия е най-големият производител на кокаин в света, докато САЩ са неговият най-голям потребител. В продължение на години Вашингтон разчиташе на Богота в борбата с наркотрафика, като финансираше колумбийските сили за сигурност и разузнавателни служби с милиарди долари.
Откакто Густаво Петро дойде на власт, производството и износът на кокаин са се увеличили. А през 2025 г. САЩъединените щати извадиха Колумбия от списъка на съюзническите държави в борбата с наркотиците.
Превод от френски: Габриела Големанска