Доналд Тръмп искат да създаде Съвет за мир, който да e подчинен на неговата воля, за да работи за разрешаване на конфликтите по света и който да бъде в конкуренция на ООН. Входната такса за постоянно място в този съвет възлиза на 1 милиард долара, според устава му, с който се е запознал Франс прес.
Белият дом обяви, че съгласно плана за прекратяване на войната в Газа, подкрепен от Вашингтон, ще бъде сформиран Съвет за мир, председателстван от Доналд Тръмп.
От уикенда насам различни страни обявиха, че са получили покана за участие в Съвета, по-специално Франция, Германия, Канада, Русия и Китай. Но проектът на устава на Съвета показва, че става дума за една инициатива и за един мандат, които ще са много по-широки от въпроса за Газа и който изглежда като истински заместител на ООН.
Съветът за мир е една международна организация, която цели да насърчи стабилността, да възстанови надеждното и легитимно управление и да гарантира устойчив мир в засегнатите или застрашени от конфликти райони, пише в преамбюла на текста, изпратен на страните, които са поканени да заемат място в Съвета.
Текстът, съдържащ осем страници, критикува подхода и институциите, които прекалено са се провалили, като визира ясно ООН и призовава да се прояви кураж и те да бъдат загърбени. Той подчертава необходимостта от една международна организация, която да е по-чевръста и по-ефикасна.
Доналд Тръмп ще бъде първият председател на Съвета за мир, чийто предвидени правомощия са много широки. Той ще има правото да кани други държавни и правителствени ръководители да се присъединят към Съвета и да анулира тяхното членство, освен в случай на вето от мнозинство от две трети от страните членки.
Изпълнителният съвет на Съвета за мир, ръководен от Тръмп, ще включва седем членове, сред които американският държавен секретар Марко Рубио, специалният пратеник на Тръмп Стив Уиткоф, зетят на Тръмп Джаред Къшнър и бившият премиер на Великобритания Тони Блеър.
Американски представител потвърди, че Тръмп би могъл да запази ръководния пост в Съвета за мир, в това число и след приключването на президентския му мандат, докато самият той не реши да подаде оставка. Тогава следващият американски президент ще определи новия председател на Съвета за мир.
Всяка страна членка на Съвета за мир ще членува там за максимална продължителност от три години, според Устава. Това членство ще може да се подновява от председателя на Съвета.
Този тригодишен мандат не се прилага за онези членове на Съвета, които плащат входна такса от 1 милиард долара през първата година от влизането в сила на устава му. Повече детайли в тази насока няма. Американският представител заяви, че решението относно членството се взима на доброволна основа и че няма цена за влизане в Съвета.
Сред приелите поканата за членство в Съвета за мир са мароканският крал Мохамед Шести, който ще бъде част от основоположничките на Съвета. Президентът на Обединентие арабски емирства шейх Мохамед бин Зайед ал Нахян също ще заеме такава роля. Унгарският премиер Виктор Орбан прие още в неделя поканата, която той определи като голяма чест от страна на съюзника му Тръмп да го избере за основоположник на Съвета. Арменският премиер Никол Пашинян заяви, че също е приел поканата.
От антуража на френския президент Еманюел Макрон заявиха, че Франция на този етап не може да приеме поканата. В отговор Тръмп предупреди, че ще наложи 200-процентни мита на френските вина и шампанско и Макрон ще се присъедини към Съвета.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви, че е получил покана за Съвета, но добави, че не си представя, че ще членува в него редом до Русия
Тръмп потвърди в понеделник, че е поканил руския президент Владимир Путин. Москва заяви, че иска да изясни всички нюанси на това предложение с Вашингтон, преди да се произнесе.
Британското правителство изрази безпокойство от поканата, отправена към Путин и предупреди, че той на няколко пъти е доказал, че не е сериозно ангажиран с мира.
Лондон потвърди, че е получил покана за членство в Съвета и ще проучи условията в контакт със САЩ и неговите международни партньори.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен запази отговора си за по-късно, според съобщение на говорител в Брюксел.
Германското правителство е получило също покана от САЩ и каза, че я проучва в координация с партньорите си.
Китай е получил покана от американската страна, каза говорител на китайското външно министерство, без да уточнява дали ще приеме или не да членува в Съвета.
В Канада външната министърка Анита Ананд заяви, че Отава проучва ситуацията, но допълни, че няма да плаща 1 милиард долара.
Белият дом не е публикувал списъка на поканените страни, но много столици казаха, че техните лидери са получили покана. Сред страните, които потвърдиха това, са Италия, Норвегия, Швеция, Финландия, Албания, Аржентина, Бразилия, Парагвай, Египет, Йордания, Турция, Гърция, Словения, Полша, Индия и Южна Корея.
Според Устава на Съвета за мир този документ би трябвало да влезе в сила, когато най-малко три страни са го подписали.
Превод от френски: Габриела Големанска