Под звуците на "За Елиза“ на Лудвиг ван Бетовен или „Молитвата на една девица“ на Текла Бондажевска-Барановска, отекващи от високоговорителите на сметосъбиращите камиони, жителите излизат от блоковете си, въоръжени с чували с боклук в ръка и търпеливо чакат на тротоарите.
"Когато човек чува тази музика, той знае, че е настъпил моментът да се изхвърли боклукът“, разказва 78-годишният Ли Шунин, чакащ търпеливо пред дома си в столицата Тайпе.
Подобно на истински сметосъбирачи, жителите сами хвърлят чувалите с отпадъци в жълтите камиони, като внимават да изхвърлят отпадъците от храна и боклука, предназначен за рециклиране, в контейнери на второ превозно средство.
През последните 30 години Тайван реформира системата си за събиране на отпадъци. Икономическият подем на острова доведе до взрив на обемите отпадъци на една територия, в която имаше малко инфраструктура за рециклиране. Жителите започнаха да отправят остри критики срещу замърсяването на въздуха и на терените.
В отговор Тайван заложи на рециклирането, увеличи местата за изгаряне на отпадъци и отговорностите на гражданите, натоварени със задачата да сортират и сами да изхвърлят боклука си в сметосъбиращите камиони, вместо да го трупат по улиците, за да бъде събиран на по-късен етап.
Жителите на Тайпе например имат задължението да купуват сини найлонови торби, върху които има печат на властите, за да поставят вътре отпадъците си, един начин, който ги насърчава да рециклират и да намалят количествата на боклука си.
"В началото всеки мислеше, че това не е много практично, но след като жителите видяха, че улиците стават по-чисти, те възприеха това като добра мярка“, казва Шю Щишюн, представител на Агенцията за защита на околната среда в тайванската столица.
Рециклирането в Тайпе достигна близо 67 процента спрямо 2% през 2000 г. и количеството на отпадъците, предназначени за изгаряне беше намалено с близо две трети, казва Шю.
А камионите за събиране на отпадъци пристигат почти винаги на време, допълва той.
Тези музикални камиони представляват елемент, който е неизменно присъствие в ежедневието на тайванците още от 1960, разказва Шу. Става дума за превозни средства, внесени от Германия и предварително програмирани с класическа музика, допълва той.
Пет дни в седмицата мелодиите от тези камиони превземат образно казано улиците на острова, обичайно в края на следобеда или началото на вечерта.
Но това решение не устройва някои хора, като например 31-годишната козметичка Дай Юнвей, която казва, че понякога семейството й не си е у дома, че е заето с други неща и не може да си изхвърли боклука в музикалните камиони.
Ян Сюин, жителка на Тайпе на 76 години, превръща изхвърлянето на боклук в бизнес. Срещу 11 200 нови тайвански долара (323 евро) от пет месеца тя помага на съседите си за изхвърлят боклука си в камионите.
"Хората излизат от работа късно, а някои възрастни хора пък не намират този метод за практичен. Тогава те свалят кофите си и аз ги изхвърлям вместо тях“, разказва Ян.
Други пък се обръщат към дигитални решения, като резервират часови пояс за събиране на боклука в сайта на компанията за сметосъбиране посредством специално приложение. "Така им спестяваме много време“, казва един от създателите на приложението Бен Чън.
Но за някои възрастни хора този ежедневен ритуал е още едно средство за запазване на социална връзка – много възрастни хора излизат също предварително пред жилищата си, за да си поговорят с други хора на местата за събиране на отпадъци.
„Мога да си бъбря със съседи и с приятели и това е добре“, разказва Лий. „Това е повод за мен и да се пораздвижа малко“, казва още той.
(Превод от френски: Габриела Големанска)