АФП: Възходът на радикалната и крайната десница в Европа

Рекордният резултат от 20,8 процента, постигнат от германската крайнодясна партия „Алтернатива за Германия“ на предсрочните парламентарни избори в Германия на 23 февруари, я превърна във втора политическа сила в страната.  В редица европейски държави радикалните, крайнодесните или националистическите десници също белязаха възход в последните години. По този повод Франс прес публикува справка как се представят всички тези политически сили в последно време на европейската политическа сцена.
В Италия консервативната десница на италианския премиер Джорджа Мелони „Италиански братя“ е на власт, след като спечели парламентарните избори през септември 2022 г. и състави месец по-късно правителство заедно с десноцентристите от „Форца Италия“ на Антонио Таяни и крайнодесните от „Лига“ на  Матео Салвини. Мелони беше единствената европейска лидерка, която беше поканена и присъства на церемонията по встъпването в длъжност на президента на САЩ Доналд Тръмп на 20 януари тази година.
В Унгария суверенистът Виктор Орбан, премиер от 2010 г., беше преизбран за четвърти последователен мандат през 2022 г. след смазващата победа на неговата партия ФИДЕС на парламентарните избори. Там тя управлява в коалиция с християндемократите. Орбан се подготвя за оспорвани парламентарни избори през пролетта на 2026 г., като там предизвикателство му отправя бившия чиновник в администрацията, разбунтувал се срещу него, Петер Мадяр от партията ТИСА.
В Нидерландия лидерът на крайнодясната Партия на свободата, класирала се на първо място на парламентарните избори през ноември 2023 г., Геерт Вилдерс сключи коалиционно споразумение през май 2024 г. с три десни партии и сега страната е управлявана от четирипартийна коалиция. Но за целта той трябваше да се откаже от амбициите си да стане премиер, тъй като някои партии заплашиха да се откажат от споразумението заради заеманите от Вилдерс в миналото антиислямски и евроскептични позиции. Високопоставеният чиновник и бивш шеф на разузнаването Дик Схоф стана премиер на Нидерландия.
В Словакия премиерът националист Роберт Фицо се завърна на власт през октомври 2023 г. заедно с партията си „Посока – социална демокрация демокрация“. Той  е един от малкото лидери в ЕС, останали приближени на Кремъл. Фицо се коалира с центристката партия „Глас-социална демокрация“ и крайнодясната Словашка национална партия, за да състави кабинет.
Във Финландия партия „Финланците“, която е крайнодясна, се класира на второ място на парламентарните избори през април 2023 г. и сега е част от управляващата коалиция, формирана от консерватора Петери Орпо, чиято десноцентристка „Национална коалиционна партия“ излезе на изборите на първо място.
В Швеция  крайнодясната партия „Шведски демократи“ се класира на второ място на парламентарните избори през 2022 г., но няма представител в правителството. Тя обаче е тясно асоциирана към всички правителствени решения. Лидерът на шведските консерватори Улф Кристершон стана премиер, като сформира мажоритарен блок с подкрепата на крайнодесните на базата на една коалиционна програма, предвиждаща силно намаляване на имиграцията.
През есента на миналата година австрийската крайна десница Австрийска партия на свободата, основана от бивши нацисти и оглавявана днес от Херберт Кикъл, спечели изборите в Австрия. През януари тя започна преговори за правителство с консерваторите от Австрийската народна партия. Но преговорите се провалиха, защото крайната десница искаше страната да направи евроскептичен завой. Но двете партии въпреки това се съюзиха, за да управляват в девет австрийски провинции.
Във Франция републиканският фронт, съставен след изборите през лятото на миналата година, попречи на идването на власт на крайната десница „Национален сбор“. Но тази партия, чиято лидерка Марин Льо Пен се класира на втория тур на последните два президентски вота, днес е първата партия в долната парламентарна камара Националното събрания, без обаче да има мнозинство там.
В Белгия  крайнодясната партия „Фламандски интерес“ увеличи резултата си на изборите миналата година, като вече има 31 места от 124 в парламента на Фландрия, а също и 20 депутати във федералния парламент, в който е най-голямата опозиционна група.
В Португалия крайнодясната партия ШЕГА засили позициите си на трета политическа сила, като увеличи местата си в парламента от 12 на 50 на изборите през март 2024 г.
Във Великобритания на парламентарните избори през юли миналата година антиимигрантската партия на Найджъл Фараж „Реформирай Обединеното кралство“ дебютира в парламента с пет депутати.