АФП: Зад миграционната политика на ЕС стои малко известен австрийски институт


Докато ЕС се опитва да приложи бързо своята нова политика за предоставяне на убежище, един влиятелен институт, близък до австрийското правителство предлага решения за насърчаване на експулсиранията на мигранти, въпреки критиките на неправителствените организации.
Базиран във Виена, Международният център за развитие на миграционните политики, свързан с консерваторите, е неизвестен за широката общественост.
Но тази организация придоби ново измерение със затягането на правилата на ЕС, които блокът прие през 2024 г. под формата на миграционен пакт, за да ускори експулсирането на чужденци в нередовно положение.
Под натиска на държавите членки Европейската комисия стигна по-далеч през последните месеци. Изготвяйки списък на сигурните страни, тя иска да създаде центрове за мигранти извън границите на ЕС и предлага да се елиминира задължението за връзка със страните, в които ще бъдат изпращани мигрантите.
"Влакът потегли, това е ясно", казва в интервю за Франс прес Михаел Шпинделегер, директор на Международния център за развитие на миграционните политики. Той казва, че е оптимист и говори за постигнат напредък.
Но има още етапи за преодоляване и успехът ще зависи от способността на ЕС да прилага тези нови правила, предупреждава той.
"Ако някой не получи убежище, но остане в ЕС въпреки това, това ще бъде лош знак за правовата държава, както и за приемането на мигрантите от населението“, допълва Шпинделегер, който е бивш вицеканцлер и консерватор.
Сега по-малко от 20 процента от тези решения за експулсиране са последвани от действия в ЕС. Крайната десница, която е в процес на възход на континента, редовно критикува този нисък процент.
И тук се намесва австрийският център, подкрепен от умножен четирикратко бюджет от началото на миграционната криза през 2015 г. на над 100 милиона евро и от персонал, възлизащ на 500 души.
Основан през 1993 г. от Австрия и Швейцария, центърът е финансиран на 70 процента от ЕК и днес има 21 страни членки, сред които Германия, Гърция, и Хърватия, но също и страни, намиращи се на външните миграционни пътища, като Турция и Босна и Херцеговина. Нови страни се присъединяват към него редовно, като например Ирландия миналата година, и Шпинделегер се надява, че Франция и Испания ще подсилят редиците му.
Сред многото проекти на Центъра, осъществявани в 90 страни, е разполагането на центрове за връщане на мигранти в Бангладеш и в Пакистан, които трябва да помогнат на онези, на които е отказано убежище в ЕС, да се интегрират икономически в тези страни, защото в противен случай отново ще тръгнат по пътя на миграцията.
Неправителствени организации обаче обвиняват Центъра, че прилага все по и по-рестриктивната миграционна политика на ЕС, като я делегира на страни, които са извън блока.
Центърът е упрекван и заради сътрудничеството му с тунизийската брегова охрана или с либийските власти, заподозрени, че нарушават фундаменталните права.
Центърът  казва, че тези критики се отправят заради отделни случаи, за които той не може да бъде държан за отговорен и се хвали напротив с успехите при формиране на гранични служители в Тунис, както и в Йордания, преди да се заеме с това и в Алжир.
Някои от програмите на Центъра са фокусирани върху човешките права, но това са напразни обещания, казва Лукас Галайтнер-Герц, говорител на неправителствената организация Asylkoordination Austria. „Напредва сътрудничеството с режими, чийто постижения в областта за все по-съмнителни“, добавя той.
Центърът е тясно свързан с Австрийската народна партия, която управлява правителството в Австрия и от която е настоящият еврокомисар за миграцията Магнус Брунер.
Бивша министърка от същата партия – Сузане Рааб, ще наследи начело на Центъра през 2026 г. Михаел Шпинделегер. (БТА)
 
(Превод от френски:  Габриела Големанска)

Киев

Зеленски каза, че ситуацията в Покровск остава тежка

Украинският президент Володимир Зеленски каза днес, че ситуацията в обсадения град Покровск остава тежка и че лошото време благоприятства руските...

Вилнюс

Литовският външен министър заяви, че няма да преговаря с Беларус за повторно отваряне на граничните пунктове

Литовският външен министър Кестутис Будрис заяви днес, че отказва да води разговори с Беларус за повторно отваряне на граничните пунктове...

Дъблин

Катрин Конъли положи клетва като президент на Ирландия

Катрин Конъли положи днес клетва като президент на Ирландия, след като преди близо две седмици спечели изборите в страната като...

Москва

Сергей Лавров коментира пред журналисти конфликта в Украйна, отношенията между Русия и ЕС и напрежението в Карибско море

Изказванията на американския президент Доналд Тръмп за необходимостта от устойчиви принципи за урегулиране на украинския конфликт станаха основа за съгласуваните...

Варшава

ПАП: Войната на Русия срещу Украйна засили позицията на Варшава, заяви полският премиер

Откакто Русия започна пълномащабната си атака срещу Украйна през 2022 г., статутът на Полша се повиши и Варшава трябва да...

Улан Батор

МОНЦАМЕ: Изкуствен интелект ще бъде използван в определени сектори в Монголия

Над 2600 камери за наблюдение, задвижвани от изкуствен интелект, са разположени на 176 кръстовища и пешеходни пътеки в град Улан...