АФП: Жилищата, покупателната способност и бъдещето: съставките на европейското недоволство

След Франция, Белгия, Испания и Италия, сега и Германия е обхваната от недоволството на младите хора. Движение, което вече се разпространява в цяла Европа, подхранвано от поскъпването на живота и нарастващото недоверие към институциите.
В събота десетки хиляди млади хора излязоха по улиците в Германия по призив на колектив, наречен „Поколението Z ще се справи“. В същия ден няколкостотин хиляди души демонстрираха и във Франция, както и предишния ден по улиците на Италия.
Учениците от гимназиите и студентите са в челните редици на тези протестни движения. Във Франция движението започна в средата на септември с искания за повече средства за образованието (назначаване на учители, обновяване на учебните заведения и др.), както и с критики към прекалено непрозрачната система за насочване на кандидат-студентите към университетите.
Техните искания, отразяващи усещането за блокирано бъдеще и социално пропадане, намериха силен обществен отзвук.
„Това е европейско движение, но Франция послужи като катализатор“, смята френският историк Силвен Булук, специалист по обществените движения, визирайки демонстрациите от 17 октомври.
В този ден, след няколко седмици на ученически мобилизации, между 550 000 души (по данни на полицията) и 800 000 души (според организаторите) излязоха по улиците.
Протестите бяха засенчени от разграбване на търговски обекти, палежи на обществени сгради и сблъсъци с полицията в няколко града.
Четири дни по-късно в Гърция над 10 000 души протестираха в различни градове. Някои от тях носеха транспаранти с надписи на гръцки и френски: „Надеждата е в борбата на народите“.
„Проблемите са общи за много европейски държави“, отбеляза един от демонстрантите – Филипос Армен, студент по физика в Солунския университет „Аристотел“.
В цяла Европа много хора се сблъскват с „модел, който е изчерпал възможностите си“, анализира белгийският социолог Жофри Плейерс, специалист по обществените движения в Католическия университет в Льовен.
„Това, което им се предлага, в най-добрия случай е работно място, при това за мнозина – несигурно и нестабилно“, отбелязва той.
Образованието вече не гарантира на младите хора жизнения стандарт на техните родители заради високите наеми и климатичната криза.
В много от протестните движения (в Испания, Португалия, Гърция и др.) жилищният въпрос е „централен елемент“, тъй като е тясно свързан с покупателната способност и с „все по-неравномерното разпределение на богатството“, подчертава изследователят.
„Недоволството се подхранва повече от несигурността, отколкото от бедността“, отбеляза наскоро пред испанската телевизия РТВЕ Мариам Мартинес-Баскун, професор по политически науки в Автономния университет в Мадрид. Тя обърна внимание и на „ефекта на заразата“, който се дължи на разпространяващите се кадри на протестите във Франция и на палатковите лагери на активисти за правото на жилище в Португалия.
„Младите хора имат изключително ясно съзнание за тежестта на държавния дълг и за екологичните проблеми, предизвикани от предишните поколения. Те имат чувството, че са принесени в жертва“, допълва Силвен Булук, който преподава и в гимназия.
Историкът отбелязва и един неочакван ефект от забраната на мобилните телефони във френските гимназии: „Учениците отново започнаха да общуват помежду си и да вдигат поглед от телефоните си, за да забележат колко много са се влошили условията им на обучение“.
В Германия възможността за връщане на задължителната военна служба, в контекста на превъоръжаването и геополитическото напрежение, особено с Русия, също допринесе за масовото недоволство сред младите хора.
В няколко държави това протестно движение обедини и други форми на недоволство.
Във Франция към студентите се присъединиха и представители на движението на „жълтите жилетки“, което стоеше в основата на широко отразяваните протести срещу поскъпването на живота през 2018–2019 г. След три дни на демонстрации през последните три седмици синдикатите призоваха за стачка на 5 ноември.
В Италия шофьори на камиони, таксиметрови водачи и земеделски производители, които през последните седмици протестираха срещу рязкото поскъпване на горивата, се присъединиха към демонстрациите в петък.
В основата на недоволството е усещането за задълбочаващо се социално неравенство.
„Младите хора, чиито родители живеят добре материално, също имат по-комфортен живот. Обратно, онези, които идват от по-уязвими социални среди, днес живеят много по-трудно“, отбелязва Жофри Плейерс.
Според социолога друга обща характеристика на протестите е усещането, че младите хора не са чути. Това поражда все по-голяма дистанция и отчуждение между населението и държавните институции.
Тези протестни движения се случват само няколко месеца преди няколко важни избори – парламентарните избори в Испания в края на ноември, президентските избори във Франция и изборите в Италия и Гърция през 2027 г.
„Предизборните периоди обикновено не са благоприятни за подобен тип движения“, отбелязва Жофри Плейерс. „Обикновено тогава се появява надежда, свързана с определен кандидат – надежда за алтернатива“, допълва той.
Превод от френски: Габриела Големанска