Воут ръководеше бюджетната служба на Белия дом и по време на първия мандат на Тръмп, посочва изданието. Службата ръководи бюджетната политика на цялата администрация, като контролира разходите и правилата, обяснява то.
Този ход вероятно ще има сериозни последици за новото правителство на САЩ, тъй като Воут е един от водещите поддръжници на идея за промяна на класификацията на федералните служители, която би дала на Тръмп правото да уволнява хиляди държавни служители, които сега са защитени, пише „Вашингтон Пост“. Воут е поддръжник и на други необичайни правни положения, като например, че президентът има право едностранно да отменя разходни програми, без да се консултира с Конгреса на САЩ, както и да разполага подразделения на армията в отговор на граждански безредици и да установи по-силен контрол върху министерството на правосъдието, отбелязва изданието.
Ако бъде назначен, Воут вероятно ще работи в тясно сътрудничество с новото министерство за правителствена ефективност, ръководено от милиардера Илон Мъск и Вивек Рамасуами, което има за цел да намали правителствените разходи и регулации, посочва „Вашингтон Пост“.
Повтаряйки критиките на Тръмп относно „блатото“ във Вашингтон, Мъск и Рамасуами твърдят, че повечето решения за федерални разходи се вземат от „неизбрани бюрократи“, които „се смятат за недостъпни за уволнение“, пише британският в. „Телеграф“.
Критици обаче са на мнение, че много от агенциите, които новото министерство има за цел да премахне, са били създадени от Конгреса и не могат да бъдат елиминирани без гласуване в законодателния орган, посочва изданието.
Въпреки че в началото на мандата на Тръмп републиканците ще контролират както Камарата на представителите, така и Сената, премахването на стотици агенции ще изразходва от времето на заседанията на Конгреса и може да предизвика бунт от страна на умерените републиканци, коментира „Телеграф“.
Междувременно правните и етичните проблеми, свързани с някои от избраните от Тръмп кандидати за високопоставени правителствени длъжности, а и някои от техните минали публични изявления, са много по-обезпокоителни в сравнение с разкрития, които в миналото са проваляли номинации на предишни президенти, пише американският в. „Ню Йорк Таймс“.
До не толкова отдавна кандидатите за високи постове трябваше да са безупречни до степен, в която сравнително незначителен проблем можеше да ги провали, посочва вестникът. Времената обаче очевидно сега са се променили, коментира изданието.
Комисията по етика на Камарата на представителите не успя да постигне консенсус относно публикуването на доклад за Мат Гейц, разглеждащ обвинения за сексуално насилие от страна на бившия член на Конгреса, избран от Тръмп да оглави американското министерство на правосъдието, отбелязва британският в. „Гардиън“.
Министерството на правосъдието започна собствено разследване по обвиненията, че Гейц е имал сексуална връзка със 17-годишно момиче, но миналата година ведомството прекрати разследването си без да повдигне обвинения, посочва изданието.
Ако докладът на комисията по етика бъде публикуван, това може допълнително да навреди на изгледите назначението на Гейц да бъде утвърдено в Сената, но Тръмп вече лансира идея да назначава кандидатите си, докато законодателният орган е в почивка, за да заобиколи процеса на утвърждаване, посочва „Гардиън“.