Американски и британски издания коментират протестите в Иран и възможността за намеса на САЩ


Протестите в Иран изглеждат по-широкообхватни от всякога, а репресиите на правителството - все по-жестоки, пише американският в. "Ню Йорк Таймс“.
Изданието цитира експерти и анализатори, според които режимът и 86-годишният върховен лидер аятолах Али Хаменей смятат протестите за екзистенциална заплаха и са отговорили със сила, за да защитят правителството и собствените си институционални интереси.
Макар че мнозина биха искали тези протести да свалят режима, както беше свален шахът на Иран през 1979 г., това трудно би могло да се случи, отбелязва "Ню Йорк Таймс“. Според експертите правителството вероятно ще потуши настоящите безредици, въпреки че може и да не успее да овладее народното недоволство в дългосрочен план.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп многократно отправи заплахи, че може да използва военна сила, ако правителството в Техеран продължи да убива протестиращи, посочва в. "Вашингтон Пост“. Други варианти, обмисляни от американския държавен глава, може да включват засилване на икономическия натиск върху правителството, кибератаки и засилена подкрепа за протестното движение, отбелязва изданието.
Въпреки публичните заплахи обаче Тръмп е по-резервиран в частни разговори, коментира американският столичен вестник, като се позовава на източници от Белия дом. Според някои от източниците той е по-малко ентусиазиран, отколкото преди бомбардировките в Иран през юни миналата година. 
За разлика от първия мандат на Тръмп, когато някои от неговите съветници по националната сигурност изповядваха идеи, близки до външни намеси, по линия на външната политика на републиканците, повечето от настоящите съветници на президента са по-малко склонни страната да се намесва в Близкия изток, обръща внимание "Вашингтон Пост“.
Истината е, че американският президент има доста ограничени възможности за оказване на помощ на на протестиращите в Иран, особено като се има предвид фактът, че историята на американските намеси в региона едва ли може да се нарече успешна, пише британският в. „Гардиън“.
САЩ от октомври нямат разположени самолетоносачи в Близкия изток, след като през лятото прехвърлиха "Джералд Форд“ в Карибско море като част от струпването на военни сили близо до бреговете на Венецуела, а през есента "Нимиц“ се прибра в пристанище на западното крайбрежие на САЩ, посочва изданието.
Това означава, че каквито и да било евентуални въздушни или ракетни удари срещу цели в Иран, или дори може би срещу Хаменей, ще трябва да разчитат на американските и съюзническите военновъздушни бази в Близкия изток, коментира "Гардиън“. Алтернатива би била подобна на юнската мисия срещу подземния ирански ядрен обект във Фордо с бомбардировачи Б-2, отбелязва изданието.
Всъщност каквато и да било бомбардировка трудно би могла да спре репресиите по улиците, пише британският вестник „Телеграф“. 
Изданието посочва, че според анализатори, ако искат да помогнат на протестиращите да свалят правителството, САЩ трябва да са готови да изпратят войски в Иран.
Американските стратези вероятно се надяват, че евентуална интервенция или дори заплахата от нея ще убеди режима да промени курса си - да облекчи репресиите срещу протестиращите и да сключи ново ядрено споразумение, коментира вестникът.
Някои експерти обаче предупреждават, че САЩ може би са изчакали прекалено дълго, за да предприемат действия, които биха могли да наклонят везните в полза на протестиращите, отбелязва "Телеграф“. "САЩ може би са пропуснали момента. Ако щяха да реагират, трябваше да го направят преди няколко дни“, казва Санам Вакил, директор на програмата за Близкия изток и Северна Африка в британския мозъчен тръст "Чатъм Хаус“.
"В момента изглежда, че режимът ще оцелее, освен ако не се случи нещо, което не очакваме. Важно е да помним, че нямаме ясна представа за това, което се случва в Иран. Но засега по всичко личи, че те се справят – по най-кървавия начин“, заключава експертът, цитиран от "Телеграф“.