Зеленски определи разговора като „положителен, много съдържателен и откровен“ и заяви, че се е съгласил за частичното прекратяване на огъня, което Тръмп договори с руския президент Владимир Путин ден по-рано, добавя изданието.
Последната среща между Тръмп и Зеленски завърши с гневна размяна на реплики между двамата президенти и вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс, коментира Гардиън. Оттогава Зеленски се стреми да оправи отношенията си с Тръмп. В публикуваната от украинското президентство разпечатка на вчерашния разговор Зеленски многократно благодари на Тръмп, отбелязва вестникът.
Зеленски се опитва да установи по-добри отношения с Белия дом, който на моменти е открито враждебен към него и по-приятелски настроен към Путин, пише в. „Вашингтон Пост“. Миналия месец например Тръмп нарече демократично избрания Зеленски „диктатор“ и му каза, че „в момента не държите картите“, посочва столичният вестник.
Все пак Тръмп и други висши служители на Белия дом вчера изглежда смекчиха тона си към Зеленски и Киев след седмици на критики към украинския лидер, коментира изданието.
Белият дом дори каза, че Вашингтон планира да продължи да снабдява Киев с военна и разузнавателна помощ след няколкодневната пауза по-рано този месец, въпреки исканията на Кремъл за спиране на помощта, отбелязва „Вашингтон Пост“.
Усилията на Тръмп да посредничи за сключване на сделка поставят Зеленски в неудобно положение, пише в. „Ню Йорк Таймс“. Украинският лидер се опасява, че в нетърпението си да сключи сделка с Путин Тръмп може да принуди Украйна да направи нежелани отстъпки, посочва изданието.
Зеленски разполага с малко лостове за влияние, като се има предвид, че военната и икономическата подкрепа на САЩ е от решаващо значение за способността на страната му да се отбранява от руснаците, така че той направи всичко възможно да се приспособи към Тръмп, коментира вестникът.
В първия разговор между лидерите след кавгата им в Овалния кабинет президентът на САЩ предложи на Зеленски да поеме контрола над енергийната инфраструктура и атомните електроцентрали на Украйна, като заяви, че американската собственост „би била най-добрата защита“ за тях, пише британският в. „Телеграф“.
Американският контрол върху енергийната инфраструктура на Украйна би бил значителна стъпка и би могъл да действа като предпазен механизъм за сигурността в региона, без за това да е необходима военна намеса, коментира вестникът.
Този ход обаче би означавал, че Украйна ще загуби контрола върху ядрения си потенциал, пише „Телеграф“. Украйна се съгласи да се откаже от ядрения си арсенал преди 30 години и се ангажира да не „приема, произвежда или придобива ядрени оръжия“, но в доклад на украински мозъчен тръст от ноември се казва, че страната би могла да конструира просто ядрено устройство „в рамките на месеци“, като използва плутоний, извлечен от отработеното гориво от атомните си електроцентрали, отбелязва британският вестник.