Американските пратеници се срещнаха с Путин в Москва и отпътуваха към Дъблин, за да се срещнат със Зеленски

Пратениците на американския президент Доналд Тръмп се срещнаха с президента Владимир Путин на фона на опитите на Вашингтон да даде нов тласък на усилията за постигане на мир след двудневните преговори между Русия и Украйна в Абу Даби, предаде Асошиейтед Прес.
Стив Уиткоф и зетят на Тръмп Джаред Къшнър посредничиха за преговорите в столицата на Обединените арабски емирства. Това бяха първите директни разговори между представители на Москва и Киев от девет месеца на фона на буксуващите усилия за постигане на мир.
Двудневните разговори, които приключиха вчера, не доведоха до значителен пробив, с изключение на споразумение за размяна на военнопленници, точните параметри на което все още не са обявени.
Къшнър и Уиткоф пристигнаха в Кремъл, за да информират Путин за преговорите, а срещата им с него продължи около два часа. След това те се отправиха към Дъблин за разговори с украинския президент Володимир Зеленски.
Къшнър заяви, че една от целите на срещата с Путин е била да бъде получено съгласието на руския лидер европейски представители да бъдат част от разговорите, в рамките на които се обсъждат механизмите за поддържане на сигурността на континента в по-широк план.
САЩ и Зеленски искат Европа да определи общ преговарящ, който да разговаря с Москва.
Русия, от своя страна, не иска европейските страни да участват в директните преговори и се оплаква, че те финансират и подсигуряват с доставки украинските военни усилия. Европейците се изпитват опасения във връзка с поведението на Русия и цялостните ѝ намерения към континента.
Вашингтон и европейските столици обаче понякога изглеждат на противоположни позиции в дипломатическите си усилия, отбелязва АП. Тръмп нееднократно е заставал на страната на Путин, а миналия месец отмени санкции и сключи сделка за внос на руски дизел – ходове, които предизвикаха тревога сред украинските и европейските лидери.
Мнозина в Европа смятат още, че включването на Москва в обсъжданията за следвоенната европейска сигурност за неприемлива отстъпка пред Путин, който твърди, че разширяването на НАТО в източна посока е основната заплаха за сигурността на Русия. Путин настоява войските на алианса да бъдат изтеглени от границите на Русия.
Някои анализатори смятат, че е възможно преговарящите да имат намерение да направят отстъпки към Русия по отношение на стратегията на НАТО в замяна за мир в Украйна – възможност, която сериозно безпокои европейските лидери.
Руската и украинската делегация в Абу Даби „се споразумяха за много от принципите, но все още имат различия по някои от начините за постигане“ на мир, заяви Къшнър в Москва.
Путин потвърди пред американските пратеници, че изпращането на каквито и да било европейски войски в Украйна след прекратяването на огъня би било „напълно неприемливо“ и Русия ще смята тяхното разполагане за заплаха за своята сигурност и за легитимни цели. „С други думи, войната би била възобновена незабавно“, заяви той.
При това той настоя, че Русия смята, че границата ѝ с Украйна, която ще бъде утвърдена с бъдещо мирно споразумение, вече обхваща четирите украински региона, които Москва анексира през 2022 г., но никога не е контролирала изцяло.
Зеленски е в Дъблин за среща с повече от 40 европейски страни, в която ще участва и генералният секретар на НАТО Марк Рюте.
Украинският президент заяви, че политическите промени, включително поемането на контрола над Конгреса на САЩ от демократите през януари и изборите във Франция през догодина, биха могли да създадат „благоприятна възможност“ за сключване на мирно споразумение.
Той определи предложението за размяна на военнопленници като положителна стъпка, но и настоя, че Украйна няма да се откаже от своите окупирани от Русия територии в замяна за мир.
Русия и Украйна периодично си разменят военнопленници, но позициите на двете страни остават далеч една от друга по отношение на условията за приемане на мирно споразумение.