АП: Антимигрантската реторика и политики се засилват в цяла Европа

През последната година десетки хиляди враждебно настроени срещу имигрантите протестиращи демонстрираха в Лондон, скандирайки „изпратете ги вкъщи!“. Британски депутат се оплака, че вижда прекалено много цветнокожи лица по телевизията. Високопоставени политици поискаха да бъдат депортирани отдавна пребиваващи във Великобритания хора, които са били родени в чужбина.
Явната демонизация на имигрантите и на хората с имигрантски произход се засилва във Великобритания, и в цяла Европа, в момент, когато миграцията е на все по-водеща позиция в политическия дневен ред и десните партии набират популярност.
В няколко европейски страни политически партии, които подкрепят масовите депортации и представят имиграцията за заплаха за националната идентичност, се класират на челни позиции в социологическите проучвания: „Реформирай Обединеното кралство“, „Алтернатива за Германия“ и френската партия „Национален сбор“.
Президентът Доналд Тръмп, който неотдавна нарече сомалийските имигранти в САЩ „боклуци“ и според чиято стратегия за национална сигурност европейските страни са заплашени от имиграцията, изглежда подкрепя и насърчава грубите антиимигрантски настроения в Европа.
На фона на засилването на напрежението основните европейски партии възприемат по-твърдолинейни позиции спрямо миграцията и понякога прибягват до език, разделящ хората на расов признак.
„Това, което някога бе отхвърляно като крайни позиции на крайнодясната политика, сега е централна част от политическия дебат“, казва Киърън Конъл, лектор по британска история в Кралския университет в Белфаст.
Имиграцията се е засилила значително през последното десетилетие в някои европейски страни, отчасти поради милионите хора, търсещи убежище, които са дошли в Европа, за да избягат от конфликти в Африка, Близкия изток и Украйна.
Търсещите убежище обаче съставляват малък процент от общата миграция и според експерти антипатията срещу разнообразието и миграцията произлиза от смесица от фактори. Икономическата стагнация в годините след световната финансова криза от 2008 г., възходът на харизматични политици националисти и поляризиращото въздействие на социалните медии имат роля в това, казват експерти.
Във Великобритания има „плашещо засилване на усещането за национално разделение и упадък“ и това има тенденция да тласка хората към политическите крайности, казва Боби Дъфи, директор на Политическия отдел в Кралския колеж в Лондон. Това усещане се утвърди след финансовата криза, бе засилено от дебатите около Брекзит и се задълбочи по време на пандемията от КОВИД-19, посочва Дъфи.
Социалните мрежи засилват това усещане, особено „Екс“, чийто алгоритъм насърчава насаждащото разделение съдържание и чийто собственик Илон Мъск с одобрение споделя крайнодесни публикации.
В цяла Европа етнонационализмът е насърчаван от десни партии като „Алтернатива за Германия“, „Национален сбор“ и ФИДЕС на унгарския премиер Виктор Орбан.
Сега изглежда, че тази идеология е получила и одобрението на администрацията на Тръмп, чиято стратегия за национална сигурност представя Европа като сбор от страни, заплашени от „икономически упадък“ и „цивилизационно заличаване“ заради имиграцията и заради загуба на националната идентичност.
Този враждебен език обезпокои мнозина европейски политици, но той също така повтаря това, което те чуват от крайнодесните партии в собствените си страни.
Лидерът на „Национален сбор“ Жордан Бардела заяви пред Би Би Си, че като цяло споделя опасенията на администрацията на Тръмп, че масовата имиграция „нарушава баланса в европейските страни“.
Политики, които някога бяха смятани за екстремистки, сега са твърдо заложени в политическите програми. „Реформирай Обединеното кралство“, крайнодясната партия, която последователно води в социологическите проучвания, казва, че ако дойде на власт, ще отнеме статута на постоянно пребиваващи от мигрантите, дори те да са живели във Великобритания в продължение на десетилетия. Дясноцентристката опозиционна Консервативна партия казва, че, ако дойде на власт, ще депортира британски граждани с двойно гражданство, които са извършили престъпления.
Депутат от „Реформирай Обединеното кралство“ се оплака през октомври, че рекламите са „пълни с чернокожи, пълни с азиатци“. Говорителят на консерваторите по правосъдните въпроси Робърт Дженрик с безпокойство отбеляза, че не вижда „друго бяло лице“ в един район на Бирмингам, който е вторият по големина град във Великобритания. На нито един от двамата политици не му се наложи да подаде оставка.
Мнозина поддръжници на ограничаването на миграцията казват, че изпитват опасения относно интеграцията и сплотеността на общностите, а не - относно расата. Не така обаче се чувстват хората, които са засегнати от расова дискриминация.
„Няма съмнение, че тя се влошава“, казва Доун Бътлър, чернокожа британска законодателна, по думите на която обидите, които получава в социалните мрежи „драстично се увеличават и ескалират в смъртни заплахи“.
Според статистически данни на британското правителство полицията в Англия и Уелс е отчела повече от 115 000 престъпления от омраза в рамките на една година до март 2025 г., което представлява увеличение с 2% в сравнение с предходните 12 месеца.
През юли 2024 г. по улиците на Великобритания избухна насилие срещу имигрантите и срещу мюсюлманите, след като три момичета бяха намушкани по време на урок по танци в стила на Тейлър Суифт.
Властите казаха, че онлайн дезинформация, която погрешно идентифицирала родения във Великобритания нападател като мюсюлманин и мигрант, е изиграла роля в избухването на насилието.
В Ирландия и в Нидерландия протестиращи често демонстрират пред общински сгради в общности, където има предложения за откриване на нов център за мигранти. Някои протести прераснаха в насилие и противниците на бежанците хвърляха фойерверки по полицията за борба с безредиците.
В цяла Европа основният фокус на протестите са хотели и други места за пребиваване на търсещи убежище хора, които според някои протестиращи са се превърнали в притегателни места за престъпност и лошо поведение. Дневният ред на организаторите на протестите обаче често е много по-широкообхватен.
През септември повече от 100 000 души скандираха „Искаме си страната обратно“, докато манифестираха в Лондон в рамките на протест, организиран от крайнодесния активист и осъден измамник Томи Робинсън. Сред изказалите се на събитието беше френският крайнодесен политик Ерик Земур, който заяви пред множеството, че Франция и Великобритания са заплашени от „голямата подмяна на нашите европейски хора с хора, идващи от Юга и от мюсюлманската култура“.
Европейски политици от основните партии осъждат конспиративната теория за „голямата подмяна“. Лявоцентристкото британско правителство на Лейбъристката партия осъжда расизма и казва, че миграцията е важна част от националната история на Великобритания.
В същото време обаче тя възприе по-строга позиция по отношение на имиграцията и обяви политики, целта на които е да направят по-трудно за мигрантите да се установяват за постоянно. Правителството казва, че е било вдъхновено от Дания, където броят на търсещите убежище рязко спадна, след като страната започна да предоставя на бежанците само краткосрочно право на пребиваване.
Дания и Великобритания са част от група европейски страни, които водят кампания за отслабване на юридическата защита за мигрантите и за улесняване на депортациите.
Застъпници за човешките права казват, че опитите за умиротворяване на десницата само водят до още по-екстремни политики.
„За всеки отстъпен сантиметър те ще поискат още един“, заяви пред в. „Гардиън“ комисарят за човешките права на Съвета на Европа Майкъл О'Флеърти. „Къде ще спре това? Например фокусът в момента до голяма степен е върху мигрантите. Кой обаче ще бъде това следващия път?“, пита се той.
Политиците от политическия център също са подложени на критики за това, че са възприели езика на крайната десница. Британският премиер Киър Стармър каза през май, че Великобритания рискува да се превърне в „остров на непознатите“ – фраза, която повтаря думите от печално известна реч срещу имиграцията от 1968 г. на политика Инок Пауъл. Стармър по-късно каза, че не е знаел за връзката и че съжалява, че е употребил фразата.
Дясноцентристкият германски канцлер Фридрих Мерц използва все по-остър език по отношение на мигрантите с нарастването на влиянието на „Алтернатива за Германия“. Мерц предизвика бурни реакции през октомври, когато каза, че Германия има проблем със своя „Щатбилд“ (Stadtbild) – термин, който се превежда като „градски облик“ или „градски пейзаж“. Критици смятат, че Мерц е намеквал, че хората, които не изглеждат като германци, всъщност нямат място в тази страна.
Мерц по-късно подчерта, че „ние се нуждаем от имиграция“, без която някои сектори от икономиката, включително здравеопазването, биха престанали да функционират.
Дъфи казва, че политиците трябва да подхождат отговорно и да преценяват как тяхната реторика влияе на обществените нагласи, въпреки че добавя, че според него това е „доста напразна надежда“. „Възприятието, че тази тактика на разединяване работи, вече се е вкоренило“, смята той. (БТА)
(Превод от английски език: Владимир Арангелов)