АП: Бившият премиер на Бангладеш Халеда Зия почина на 80-годишна възраст

Бившият премиер на Бангладеш Халеда Зия, чиято вражда с друг бивш премиер определяше посоката на политиката в страната в продължение на поколение, почина на 80-годишна възраст, обяви днес нейната Националистическа партия на Бангладеш (НПБ).
Зия бе първата жена премиер на Бангладеш.
Служебното правителство на Бангладеш обяви тридневен траур. Утрешният ден също така бе обявен за почивен, тъй като се очаква тогава да се състои погребалната служба за Зия пред сградата на националния парламент в Дака.
Служебният премиер на Бангладеш Мухамад Юнус публикува изявление, в което посочи приноса на Зия към страната. „Ролята ѝ в борбата за установяване на демокрация, многопартийната политическа култура и правата на хората в Бангладеш никога няма да бъде забравена“, заяви Юнус.
Индийският премиер Нарендра Моди поднесе съболезнования в свое изявление, в което отбеляза, че „като първата жена премиер на Бангладеш, нейният важен принос за развитието на Бангладеш, както и на индийско-бангладешките отношения, никога няма да бъде забравен“.
Саджиб Уазед, синът на бившият премиер на Бангладеш Шейх Хасина, каза в свое изявление, че кончината на Зия „ще има сериозни последици за (демократичния) преход на страната“. „Тя ще бъде запомнена за приноса си към изграждането на нацията, но смъртта ѝ е удар за стабилността на Бангладеш“, заяви Уазед, чиято майка бе най-големият политически съперник на Зия.
Хасина публикува изявление от Индия, където е в изгнание, в което заяви, че смъртта на Зия е „непоправима загуба“ за политиката в Бангладеш и припомни за нейния принос за установяването на демокрацията в страната.
Срещу Зия се водеха разследвания за корупция, които според нея бяха политически мотивирани, но през януари 2025 година Върховният съд я оневини по последното дело за корупция срещу нея, което означава, че тя щеше да може да се кандидатира за изборите през февруари.
НПБ заяви, че след като тя беше освободена от затвора през 2020 г. по здравословни причини, семейството ѝ най-малко 18 пъти поискало от администрацията на Хасина разрешение тя да бъде лекувана в чужбина, но исканията били отхвърлени.
След свалянето от власт на Хасина през 2024 г. служебното правителство на Юнус в крайна сметка ѝ даде разрешение. Тя пристигна в Лондон през януари и се върна в Бангладеш през май.
Ранните години на независимостта на Бангладеш, спечелена през 1977 г. след кървава война срещу Пакистан, са белязани от убийства, преврати и контрапреврати на фона на борба за власт между военните и светски и мюсюлмански лидери.
Съпругът на Зия, президентът Зиаур Рахман, завзема властта през 1977 г. като ръководител на въоръжените сили и една година след това създава Националистическата партия на Бангладеш. На него е приписвана заслугата за отварянето на страната за демокрация, но той е убит при военен преврат през 1981 година. Безкомпромисната позиция на Зия срещу военната диктатура помага за създаването на всеобщо движение срещу диктатурата, което кулминира със свалянето от власт на диктатора и бивш ръководител на въоръжените сили Хусаин Мухамад Ершад през 1990 година.
Съперникът на Зия, когато тя печели първия си мандат през 1991 г., както и на поредица от избори след това, е Хасина – дъщерята на лидера на борбата за независимост Шейх Муджибур Рахман, който е убит при преврат през 1975 година.
Зия е критикувана заради изборите в началото на 1996 г., на които партията ѝ печели 278 кресла в 300-местния парламент по време на широкообхватен бойкот на другите водещи партии, включително „Народна лига“ (Лига Авами) на Хасина, която настоява изборите да бъдат организирани от служебно правителство. Управлението на правителството на Зия продължава само 12 дни, след което властта е поета от непартийно служебно правителство и през юни се произвеждат нови избори.
Зия се връща на власт през 2001 г. в коалиционно правителство заедно с основната ислямистка партия в страната „Джамаат е Ислами“, чието минало е помрачено от действията ѝ през войната за независимост на Бангладеш.
НПБ на Зия поддържаше близък съюз с партията и правителството ѝ се радваше на доверието на бизнеса, тъй като следваше благоприятна за инвестициите и отворения пазар политика. Зия беше известна с това, че изпитваше топли чувства към Пакистан и често произнасяше антииндийски политически речи. Индия отправя обвинения, че през управлението на Зия е позволявано на бунтовници да използват територията на Бангладеш, за да дестабилизират североизточните индийски провинции, особено през мандата ѝ от 2001 до 2006 година.
По време на този мандат Зия също така бе засегната от обвинения, че най-възрастният ѝ син, Тарик Рахман, е начело на паралелно правителство и участва в широкоразпространена корупция.
През 2004 година Хасина обвини правителството на Зия и Рахман за атаки с гранати в Дака, при които бяха убити 24 членове на партията ѝ „Народна лига“ и бяха ранени стотици. Хасина едва оцеля при атаката, която тя нарече опит за убийство, и след това спечели изборите през 2008 година.
Партията на Зия и партньорите ѝ бойкотираха изборите през 2014 г. заради спор относно служебното правителство и това позволи на все по-авторитарния режим на Хасина да спечели убедителна победа.
Зия беше осъдена на 17 години затвор по две отделни дела за корупция и злоупотреба с власт при присвояване на средства, предназначени за благотворителна организация, носеща името на покойния ѝ съпруг. Партията ѝ казва, че обвиненията са политически мотивирани с цел отслабване на опозицията, но правителството на Хасина твърдеше, че не се е намесвало и че делото е от компетенцията на съда.
Хасина бе подложена на сериозни критики както от опонентите си, така и от независими критици за това, че изпрати Зия в затвора.
Зия бе освободена от затвора от правителството на Хасина през 2020 г. и бе настанена под наем в дом, от където редовно посещаваше частна болница. Семейството ѝ неколкократно поиска от администрацията на Хасина да позволи на Зия да пътува в чужбина за лечение, но получи откази.
След 15 години на власт Хасина бе свалена от масов бунт през август 2024 г. и избяга от страната. Служебното правителство на лауреата на Нобеловата награда за мир Мухамад Юнус позволи на Хасина да пътува в чужбина.
Зия от години не говореше по политически теми и не участваше в политически митинги, но остана председател на НПБ до смъртта си. Рахман е изпълняващ длъжността председател от 2018 година.
Последно Зия бе забелязана на ежегодно събитие на въоръжените сили на Бангладеш в Дака на 21 ноември, по време на което се срещна с Юнус и други политически лидери. Тя бе в инвалидна количка и изглеждаше бледа и уморена.
Зия има двама синове. По-големият Рахман е най-вероятният наследник на политическата ѝ династия, а по-малкият - Арафат, почина през 2015 година. (БТА)
(Превод от английски език: Владимир Арангелов)