Почти всеки ден в продължение на почти година Гота Чантурия участва в митинги пред парламента на Грузия срещу правителството и неговата все по-репресивна политика. Той прави това въпреки масовите арести и полицейското насилие срещу демонстрантите.
Учителят по гражданско образование продължава да протестира, въпреки че е получил глоби за невероятната сума от 102 000 щатски долара във връзка с митингите. Сумата е около 10 пъти по-голяма от това, което изкарват обикновените грузинци за година.
„Казали сме, че ще сме тук до края и все още сме тук“, заяви Чантурия пред Асошиейтед Прес, докато участваше в поредна демонстрация в столицата Тблиси тази седмица.
Протестите започнаха, когато правителството спря преговорите за присъединяване към ЕС. Този ход дойде, след като управляващата от дълги години партия „Грузинска мечта“ спечели избори, за които опозицията твърди, че са били манипулирани.
Митингите, малки и големи, продължават въпреки репресиите от страна на правителството по различни линии чрез законодателство, вземащо на прицел демонстранти, правозащитни и неправителствени организации и независими медии.
Още протести са планирани за този уикенд, като те ще съвпаднат с местните избори.
Репресиите в южнокавказката страна с население от 3,7 милиона души бяха сравнени с тези в могъщия съсед на Грузия и бивш неин имперски господар Русия, където президентът Владимир Путин е заглушил различното мнение. „Грузинска мечта“ бе обвинена, че е насочила страната към орбитата на Москва.
Организацията „Хюман Райтс Уоч“ (ХРУ) казва, че Грузия е обхваната от „криза на правата на човека“. Репресиите са безпрецедентни в най-новата история на страната след независимостта и ескалират постоянно, заяви Гиорги Гогия, заместник-директор на ХРУ за Европа и Централна Азия.
Енергичното гражданско общество в Грузия обаче оказва съпротива и въпросът сега е „кой ще мигне пръв“, добавя Гогия. Ако това се окаже гражданското общество, то може един ден да се събуди в авторитарна страна, „която ще бъде много по-различна от това, което Грузия представляваше досега“, посочва той.
Кетуна Керашвили се присъединява към митинг в Тбилиси в сряда въпреки факта, че нейният 30-годишен брат Иракли бил арестуван през декември, след което бил признат за виновен в нарушаване на обществения ред и бил осъден на две години затвор. Той отхвърля обвиненията и ги определя като неоснователни.
Керашвили заяви пред АП, че делото срещу брат ѝ е било „тъжна гледка“. „Всички тези момчета и момичета, които са в затвора сега, се опитваха да защитят страната ни от проруските сили и от проруското правителство“, каза тя.
Насилствените репресии ескалираха след като цяло мирните протести в края на ноември 2024 г., като в рамките на две седмици бяха задържани повече от 400 души. Според „Амнести Интернешънъл“ повече от 300 души са съобщили за тежки побои и други издевателства. Организацията твърди, че голяма част от жестокостите са извършвани скришом в арестите.
Според грузинския филиал на „Прозрачност без граници“, между април 2024 г. и август 2025 г. най-малко 76 души са били подложени на криминално преследване заради протестите, а повече от 60 са били вкарани в затвора. Броят на заведените дела сега вероятно е нараснал и срещу още десетки хора са били наложени високи глоби.
Чантурия казва, че е бил глобен 56 пъти по обвинения, че е блокирал улица – често използвано обвинение срещу протестиращите. По думите му той не е платил глобите и няма намерение да го прави. Съгласно нови разпоредби, ако не го направи, може да бъде вкаран в затвора.
Гогия казва, че е трудно да се каже какъв е броят на глобените, но според него е възможно да става въпрос за хиляди хора. Глобите се издават автоматично, подобно на такса за магистрала и глобите за пътни нарушения, а властите използват камери за наблюдение с лицево разпознаване.
Понякога глобените не са протестирали, а просто случайно са се оказали на някой митинг. Мариам Никурадзе, известна журналистка и съоснователка на независимия новинарски сайт „Оу Си Мидия“ (OC Media) е натрупала глоби на стойност 20 000 лари (около 7300 щатски долара), след като е била глобена четири пъти за блокиране на улица. Тя казва, че просто е отразявала демонстрациите.
Джавид Ахмедов, студент по журналистика от Азербайджан, казва, че заснемал протест през юли, когато бил забелязан от камери. Той научил, че е глобен с 10 000 лари (около 3700 щатски долара), след като се върнал в Грузия миналия месец, за да продължи образованието си в Грузинския институт за обществени науки.
В крайна сметка му бил отказан достъп до страната, което застрашава дипломирането му и стипендията му в САЩ.
„Трябва да бъда в Грузия“, заяви той от Германия, където сега е студент по обменна програма. „Това обаче е сериозен въпрос“.
Властите са взели на прицел и ключови политици и партии от опозицията, както и правозащитници и медии.
Осем лидери от опозицията бяха вкарани в затвора през лятото по обвинения, че са отказали да сътрудничат на парламентарно разследване, а двама бяха арестувани по-късно по различни обвинения. Опозицията твърди, че арестите са политически мотивирани.
През август властите замразиха банковите сметки на седем правозащитни организации. Прокуратурата твърди, че те са осигурявали на демонстрантите средства като маски, лютив спрей и защитни очила, които са били използвани при сблъсъци с полицията. Организаторите твърдят, че екипировката е била за журналисти, които отразяват митингите.
Правителството се опитва да създаде наратив, че има опити да бъде свалено правителството, да бъде нарушена конституцията, както и за саботажи и насилие, казва Гурам Имнадзе от Центъра за социална справедливост – организация, чието финансиране е било замразено.
Друга цел е да бъдат „спрени всички независими субекти в страната, да бъде ограничени или стеснени пространствата за свободна демократична изява (и) да бъде направено невъзможно за независимите субекти като неправителствените организации, медиите или отделните активисти да подкрепят демокрацията“, добавя той.
„Грузинска мечта“ е завела дела срещу няколко независими телевизионни канала и разкри планове да поиска от Конституционния съд да обяви основната опозиционна партия, „Единство – Национално движение”, както и други партии, за противоконституционни.
Премиерът Иракли Кобахидзе каза миналия месец, че делото ще бъде насочено срещу всеки, за когото бъде сметнато, че действа под шапката на „Единство – Национално движение”, под шапката на радикалната опозиция или под чуждестранно влияние – „срещу всички тях. Срещу всички, всички“.
Той заяви, че протестите са организирани и финансирани от чужбина.
„Никой чуждестранен агент няма да успее да дестабилизира обстановката в страната“, добави той, визирайки законодателство, което позволява неправителствени организации, медии и физически лица да бъдат обявявани за „чуждестранни агенти“.
Атакуваните групи остават непокорни. Седемте организации, чието финансиране бе замразено, обещаха да се борят „срещу авторитарното управление и законите в руски стил, използвайки всички налични правни механизми, за да гарантират, че противниците на демократичния и европейски път, заложен в нашата конституция, няма да успеят да постигнат целите си“.
Гогия казва, че кризата е признак за „рязкото отклонение“ на Грузия от „опитите да бъде съвременна, независима страна, която се грижи за човешките права, с жив и данимичен граждански и правозащитен сектор“.
„Хюман Райтс Уоч“ и други международни организации за защита на човешките права миналия месец призоваха ЕС и държавите от Съюза да „използват всички дипломатически и правни инструменти, с които разполагат, за да окажат натиск върху грузинските официални представители и служителите от съдебната система, прокуратурата и правоприлагащите органи, участващи в нарушения на човешките права и в преследването на правозащитници и активисти от гражданското общество“.
Въпреки замразяването на преговорите за присъединяване към ЕС грузинските власти все още „се интересуват от действията и изявленията на ЕС“, казва Гогия и добавя, че общественото мнение в огромната си част подкрепя европейския път и правителството знае това.
Кобахидзе каза тази седмица, че целта за членство в ЕС до 2030 г. е „реалистична и постижима“.
Официален представител на Европейската комисия обаче заяви пред АП, че „репресивните действия, предприети от грузинските власти, са далеч от това, което се очаква от страна кандидат“.
„ЕС е готов да обмисли връщането на Грузия по пътя на присъединяването към ЕС, ако властите предприемат реални стъпки за спиране на отстъплението от демокрацията“, каза официалният представител, който пожела анонимност. (БТА)
(Превод от английски език: Владимир Арангелов)