АП: Изборите в Боливия може да означават края на дългогодишното управление на левицата

През по-голямата част от осъзнатия живот на боливиеца Ренан Алиага едно име доминира политиката в Боливия – това на Ево Моларес.
Моралес, бивш лидер на профсъюза на производителите на кока, основава най-успешната политическа партия в Боливия и трансформира страната в рамките на три последователни мандата, белязани от политическа стабилност и икономически растеж.
Но когато Алиага отиде в неделя да гласува за следващ президент на Боливия, той няма да види името на Моралес в бюлетината, след като избирателната комисия го изключи.
Всъщност, за първи път от две десетилетия насам Алиага няма да види нито едно голямо име от основаната от Моралес управляващата партия „Движение за социализъм" (ДзС) – дори това на президента Луис Арсе, който е бивше протеже на Моралес, превърнало се в негов съперник. Арсе се оттегли от президентската надпревара, тъй като не успя да се справи с икономическия спад.
Под управлението на „ДзС“ Боливия се радваше на години на фиксиран валутен курс, ниска инфлация и субсидирана енергия. Сега страната е засегната от висока инфлация, недостиг на вносни стоки и недостиг на гориво.
Арсе се оттегли от надпреварата за президент в полза на малко известния министър Едуардо Дел Кастийо.
Основните претенденти, които остават в битката за президентския пост, включват младия председател на Камарата на сенаторите от левицата, както и консервативен бизнесмен и бивш президент от десницата – и двамата са се кандидатирали и са губили три пъти преди това.
Недоволен, Алиага – 39-годишен шофьор на автобус и бивш привърженик на ДзС,  казва, че ще вземе решение за кого да гласува в последния момент.
„Дясната партия имаше своя шанс и това се оказа катастрофално“, каза Алиага, спомняйки си трудностите през 90-те години, когато Боливия се превърна в пример за свободната пазарна икономика и когато двамата фаворити от десницата – бизнесменът Самуел Дория Медина и бившият президент Хорхе „Туто“ Кирога, изградиха кариерите си.
„Но левицата се оказа същата, ако не и по-лоша“, каза Алиага, визирайки провала на стратегията на ДзС за национализиране на ресурсите и преразпределяне на данъчните постъпления с края на бума на суровините.
Основните въпроси в тези оспорвани избори са дългогодишният ляв икономически модел на Боливия, нейната демократична цялост и прехраната на милиони хора, преживяващи най-тежката финансова криза в страната от четири десетилетия насам.
„Това изглежда като края на цикъла не само за ДзС, но и за целия модел на управление“, каза боливийската политическа анализаторка Вероника Роча.
Напрежението в ДзС може да бъде проследено до оспорваното преизбиране на Моралес през 2019 г., когато избухнаха протести и левият лидер подаде оставка под натиска на военните. Той избяга в изгнание, а сенаторката от десницата Янине Анес пое властта, като мнозина в страната смятат, че това е било преврат. При ожесточените сблъсъци между протестиращи и силите за сигурност тогава загинаха най-малко 37 души.
Моралес се завърна в Боливия, след като през 2020 г. бившият му министър на финансите Арсе победи на президентските избори. Но техните конкуриращи се амбиции се сблъскаха, когато Моралес заяви намерението си да се върне в политиката. Лоялните на Моралес депутати лишиха правителството на Арсе от мнозинството. Подчинените на Арсе съдии наредиха Моралес да бъде арестуван заради сексуалните му отношения с 15-годишно момиче и му забраниха да се кандидатира за президент през 2025 г. заради предишните му мандати.
ДзС провали собствените си шансове да спечели тези избори“, каза Густаво Флорес-Масиас, професор по управление и публична политика в Корнелския университет.
Младият вицепрезидент Кирога стана временен лидер през 2001 г., когато тогавашният президент и бивш военен диктатор на Боливия Уго Бансер подаде оставка поради рак в краен стадий, една година преди да изтече мандата му.
Оттогава Кирога копнееше за собствен мандат. Той се кандидатира три пъти, два от които срещу Моралес през 2005 и 2014 г. Сега, на 65 години, той се надява четвъртият път да му донесе късмет.
Дория Медина, 66-годишен бивш министър на планирането и развитието от 1991 до 1993 г., е натрупал състоянието си в циментовата промишленост и е собственик на франчайза на „Бъргър Кинг“ в Боливия. Наричан „вечният кандидат“, той губи от Моралес през 2005, 2009 и 2014 г., тъй като неочакваните приходи от природен газ в Боливия, подкрепени от публични инвестиции и щедри субсидии, повишиха популярността на профсъюзния лидер Моралес.
Когато цените на суровините се сринаха и производството на газ намаля драстично, „икономическото чудо“ на Моралес се провали.
Сега ежедневните задачи са се превърнали в кошмар – боливийците чакат на опашки за гориво, които се вият по градските улици, обиколят аптеките в търсене на лекарства и чакат на опашка за субсидиран хляб, който е близо наполовина от нормалния размер.
Това може да даде на опозицията първия ѝ реален шанс за власт от две десетилетия насам.
Въпреки това, боливийците, интервюирани в административната столица Ла Пас, изразиха разочарование не само от партията ДзС, но и от десницата.
„Ако хората гласуват за десницата, то е защото са се примирили с нея като единствена алтернатива“, каза боливийската писателка Куя Рейна.
„Това са рециклирани политици от ерата на приватизацията през 90-те години“, допълни тя.
Дория Медина и Кирога обещават да намалят субсидиите за гориво, да ликвидират неефективните държавни предприятия, да позволят на чуждестранни инвеститори да експлоатират богатите запаси от литий в Боливия и да преориентират външната политика на страната към САЩ след години на сътрудничество с Китай и Русия.
Графити из Ла Пас гласят „100 дни, по дяволите“ – обещанието на Дория Медина да реши проблема с недостига на гориво и да стабилизира валутния курс в рамките на първите 100 дни от мандата си. Шофьорите, които чакат с часове, за да заредят бензин, виждат билбордове на Кирога с обещанието „Без повече опашки!“.
Ако никой кандидат не спечели мнозинство, на 19 октомври ще се проведе балотаж между двамата кандидати, получили най-много гласове.
(със съкращения)
(БТА)
(Превод от английски език: Петя Димитрова)