АП: Какво се очаква на срещата между Тръмп и Петро в Белия дом след месеци на напрежение и обиди?

Президентът на САЩ Доналд Тръмп ще посрещне днес в Белия дом един от най-острите си критици в региона – колумбийския президент Густаво Петро. Срещата им е с висок залог и според анализатори може да моделира двустранните отношения в близко бъдеще.
Петро нарече Тръмп „съучастник в геноцид“ в ивицата Газа, а американският президент го определи като наркобарон. Тази размяна на обиди ескалира с налагане на американски санкции срещу Петро, заплахи за реципрочни мита, спиране на финансовата помощ за Колумбия и дори намеци за военна атака.
Напрежението намаля в началото на януари, когато Тръмп прие телефонно обаждане от Петро и заяви, че за него е било „голяма чест да говори с президента на Колумбия“, който му се обадил, за да „обясни ситуацията с наркотиците и други спорни въпроси“.
Очаква се двамата лидери да се срещнат днес, за да обсъдят стратегии за ограничаване на наркотрафика и засилване на двустранната търговия, както и евентуално съвместни операции срещу колумбийски бунтовнически групи, финансирани от търговията с кокаин.
„Тук има много пространство за взаимно сътрудничество и споделен успех“, каза Елизабет Дикинсън, експерт по въпросите за Колумбия в Международната кризисна група.
Борба с наркотрафика
Десетилетия наред сътрудничеството в сферата на сигурността превръщаше Колумбия в основния съюзник на САЩ в региона, но напоследък тези отношения са подложени на безпрецедентно напрежение.
Двете държави имат противоположни виждания за това как да се справят с проблема с незаконните наркотици. Докато САЩ продължават да залагат на агресивно унищожаване на насажденията и контрол върху предлагането, Петро защитава подход, основан на пресичане на трафика, намаляване на търсенето и осигуряване на икономически алтернативи за дребните производители на кокаин.
През 2025 г. САЩ дадоха знак за недоволството си от политиката на Петро срещу наркотиците, като за първи път от три десетилетия включиха Колумбия в списък на държави, които не сътрудничат достатъчно в борбата с наркотиците.
Тогава Петро се съсредоточи върху изтъкването на рекордните конфискации и твърди, че неговото правителство е успяло да спре разрастването на насажденията с кокаин. Въпреки това площите с кокаин в Колумбия са достигнали исторически върхове, тъй като правителството се отдръпва от политиката на унищожаване на посевите. Според изследвания на ООН потенциалното производство на кокаин е нараснало с поне 65% по време на управлението на Петро и вече надхвърля 3000 тона годишно.
Факторът Венецуела
Внезапното разведряване в отношенията между Петро и Тръмп последва период на крайна нестабилност.
Напрежението достигна върхова точка след американската операция в Каракас на 3 януари, при която бяха заловени тогавашният президент Николас Мадуро и съпругата му Силия Флорес. Петро осъди операцията като акт на агресия и отвличане, като разкритикува САЩ за по думите му отвратителното нарушение на латиноамериканския суверенитет и „спектакъл на смъртта“, сравним с бомбардировките над Герника, Испания, от нацистка Германия през 1937 г.
Въпреки че наскоро призова Мадуро да се върне и да се изправи пред венецуелското правосъдие, тонът на Петро значително омекна по време на последвал едночасов телефонен разговор с Тръмп, което проправи пътя към предстоящата им среща.
Гимена Санчес-Гарсоли, директор по въпросите за региона на Андите в мозъчния тръст "Вашингтонско бюро за Латинска Америка", смята, че Тръмп е приел обаждането на Петро отчасти, за да потуши въпросите около операцията във Венецуела и нарастващите опасения във връзка с отправените предупреждения към държави като Колумбия.
Тя добави, че счита за вероятно двамата президенти да се договорят за съвместни действия срещу наркотрафика и за обща борба срещу групировката "Национална освободителна армия", която е най-активна в района на границата с Венецуела.  „Тихо и ефективно сътрудничество“
В знак на затопляне на отношенията само дни преди срещата в Белия дом колумбийското външно министерство обяви в четвъртък, че полетите за репатриране на депортирани от САЩ лица официално са възобновени.
На снимки, разпространени от министерството, се виждат граждани, пристигащи на летище „Ел Дорадо“ – рязък контраст с дипломатическата криза отпреди година. Тогава Петро почти предизвика търговска война, след като отказа да приеме американски военни полети с депортирани заради опасения, свързани с „достойнството“, и отстъпи едва след като Тръмп заплаши с 50% мита и анулиране на визи.
„Евентуален добър резултат (от срещата) би бил отношенията да са учтиви и прагматични и двете държави да се върнат към това, което правят от години – тихо и ефективно сътрудничество срещу общи заплахи за сигурността“, каза Дикинсън.
„Колкото по-малко шум има около отношенията, толкова по-добре“, добави тя. (БТА)
(Превод от английски език: Анелия Пенкова)