Президентът на САЩ Доналд Тръмп и неговите колеги от държавите членки на НАТО ще се съберат утре на среща на върха, която може да обедини най-голямата организация за сигурност в света около ново обещание за разходи за отбрана или да задълбочи разделението между 32-те държави в алианса.
Само преди седмицата нещата изглеждаха розови. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте изрази оптимизъм, че за първи път европейските страни от алианса и Канада ще се ангажират да инвестират поне толкова от икономическия си растеж за отбрана, колкото САЩ.
Тогава Испания отхвърли новата цел на НАТО всяка страна да отделя 5 процента от брутния си вътрешен продукт (БВП) за нуждите на отбраната, като нарече предложението "неприемливо". Тръмп категорично настоява за увеличаването на разходите за отбрана. Алиансът функционира на базата на консенсус, който изисква подкрепата на всички 32 държави.
На следващия ден Тръмп заяви, че САЩ не са задължени да спазват целта. "Не мисля, че ние трябва, но мисля, че те трябва", категоричен бе той. Тръмп се нахвърли срещу правителството на испанския министър-председател Педро Санчес, като заяви: "НАТО ще трябва да се справи с Испания. Испания е много слаб платец". Той разкритикува и Канада като отправи същите критики.
Миналата година Испания е била страната с най-ниски разходи на база БВП в алианса, като е отделяла по-малко от 2 процента от БВП за отбрана, Канада на свой ред е отделила едва 1,45 процента от БВП, сочат данни на НАТО.
Скоро след изказването си по отношение на Испания Тръмп нареди бомбардирането на ядрени инсталации в Иран. През 2003 г. водената от САЩ война срещу Ирак дълбоко раздели НАТО, тъй като Франция и Германия оглавиха опозицията срещу инвазията, докато Великобритания и Испания се присъединиха към коалицията.
Европейските съюзници и Канада искат Украйна да бъде водеща част в дневния ред на срещата, но са предпазливи, тъй като Тръмп може да не иска украинският президент Володимир Зеленски да открадне светлината на прожекторите.
Кратка среща на върха, десетилетия взаимна сигурност
Предстоящата двудневна среща на върха в Хага включва неофициална вечеря утре и една работна сесия в сряда сутрин. Изготвено е много кратко изявление преди срещата, за да се гарантира, че тя няма да бъде провалена от спорове около подробности и формулировки.
Всъщност много от нещата на тази среща на върха на НАТО са кратки, въпреки че последиците от нея вероятно ще могат да бъдат усетени в продължение на години.
Основаната през 1949 г., Организацията на Северноатлантическия договор е създадена от 12 държави, за да се противопостави на заплахата за сигурността в Европа, която представляваше Съветския съюз по време на Студената война, най-вече чрез силното присъствие на САЩ на Стария континент. Справянето с Москва е в нейното ДНК. Запазването на мира извън евроатлантическата зона не е.
След подписването на Вашингтонския договор преди 75 години броят на страните в НАТО нарасна до 32. Швеция се присъедини към алианса миналата година, обезпокоена от все по-агресивните действия на Русия. Гаранцията за колективна сигурност на НАТО - член 5 от Вашингтонския договор - е в основата на доверието към алианса.
Това е политически ангажимент на всички държави да се притекат на помощ на всеки един от членовете, чийто суверенитет или териториална цялост са под заплаха. Тръмп предположи, че Вашингтон се ангажира с това, но също така пося съмнение относно намеренията си. Той заяви, че САЩ възнамеряват да останат член на алианса.
Цивилен стои начело на НАТО, но САЩ и американските военни държат властта
САЩ са най-силният член на НАТО. Те отделят много повече за отбрана от всеки друг съюзник и далеч превъзхождат партньорите си по отношение на военната сила. Вашингтон традиционно определя дневния ред, но при управлението на Тръмп това се промени.
Ядреният арсенал на САЩ осигурява стратегическо възпиране срещу потенциални противници.
Ежедневната работа на алианса се ръководи от генералният секретар Марк Рюте, бивш министър-председател на Нидерландия.
Като най-високопоставеният цивилен служител той председателства почти ежеседмични срещи на постоянните представители на държавите членки в Северноатлантическия съвет в централата на алианса в Брюксел. Той председателства и други срещи на Северноатлантическия съвет на ниво министри или лидери. Рюте ръководи централата на НАТО, като се опитва да насърчава консенсуса и да говори от името на всички членове.
Щабът на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа е базиран наблизо - в град Монс, Белгия. Командването на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа винаги се ръководи от висш американски офицер.
Ролята на Украйна на срещата на върха е неясна
На фона на настоятелните искания на Тръмп за по-големи разходи за отбрана, не е ясно каква роля ще играе Украйна на срещата на върха. Зеленски е поканен, но не е ясно дали ще има място за него на масата, въпреки че той може да присъства на утрешната вечеря. Темата за войната на Русия в Украйна обикновено доминира на подобни срещи.
В по-общ план, самият алианс не въоръжава Украйна. Като организация тя не притежава никакви оръжия. Колективно тя предоставя само несмъртоносна подкрепа - гориво, полеви дажби, медицински консумативи, бронежилетки и оборудване за борба с безпилотни летателни апарати или мини.
Поотделно обаче членовете изпращат оръжия. Европейските съюзници са предоставили 60 процента от военната подкрепа, която Украйна е получила през 2024 г. НАТО координира тези оръжейни доставки чрез център на полската граница и помага за организирането на обучението на украинските войски.
Плановете на НАТО за войските
Ключова част от ангажимента на съюзниците да се защитават взаимно е на първо място да възпрат Русия или друг противник да атакува. Финландия и Швеция се присъединиха към алианса съответно през 2023 г. и 2024 г. точно поради това безпокойство.
Съгласно новите военни планове на НАТО 300 000 военнослужещи ще бъдат разположение в рамките на 30 дни, за да се противопоставят на всяка атака, независимо дали тя е на сушата, в морето, по въздух или в става на въпрос за киберпространството. Експертите обаче изразяват съмнения дали съюзниците ще могат да съберат необходимия брой войници.
Въпросът не е само в броя на войниците и оборудването. Противникът би бил по-малко склонен да отправи предизвикателство към НАТО, ако смята, че съюзниците ще използват силите, които контролира. Заплахите на Тръмп срещу съюзниците на Вашингтон - включително налагането на мита върху вноса от тях - отслабиха тази идея за възпиране.
САЩ носят най-голямата военна тежест
Благодарение на високите разходи за отбрана на САЩ в продължение на много години американските въоръжени сили разполагат с повече личен състав и авангардни оръжия, но също така и със значителни транспортни и логистични средства.
Други съюзници обаче започват да харчат повече. След години на съкращения членовете на НАТО се ангажираха да увеличат националните си бюджети за отбрана през 2014 г., когато Русия анексира незаконно украинския Кримски полуостров.
След пълномашабната инвазия на руските сили в Украйна през февруари 2022 г. съюзниците от НАТО постигнаха съгласие минималното ниво на разходите за отбрана да се равнява на 2 процента от БВП на всяка от държавите в алианса. Миналата година се очакваше 22 държави да постигнат тази цел, а преди десет години те бяха само три.
Очаква се в Хага съюзниците да увеличат целта си до 3,5 процента от БВП плюс още 1,5 процента за други разходи като подобряване на пътната мрежа, мостове, пристанища и летища или подготовка на гражданите за справяне при бъдещи конфликти. Дали ще го направят сега, въпросът остава отворен. (БТА)
(Превод от английски език: Симеон Томов)