АП: Марин Льо Пен, която доведе крайната десница пред парадния вход на Франция

Години наред Марин Льо Пен стоеше пред дверите на властта - уравновесена, неумолима и във възход. Тя лиши френската крайна десница от старите ѝ символи, поизглади образно казано най-острите ѝ ръбове и изгради на нейно място една елегантна, дисциплинирана машина с единствената цел да спечели президентския пост в страната.
През 2022 г. Льо Пен се приближи по-близо до това, отколкото някой е смятал за възможно, като спечели 40% от гласовете в надпреварата си срещу Еманюел Макрон. Елисейският дворец изглеждаше на една ръка разстояние.
Сега политическото ѝ бъдеще може да се разпадне. В понеделник френски съд осъди Льо Пен за отклоняване на европейски средства и ѝ забрани да заема обществена длъжност в продължение на пет години. Присъдата означава почти вероятното й отстраняване от следващата президентска надпревара. Сега тя може би сложи край на най-продължителния крайнодесен опит за власт в Западна Европа след Втората световна война - надминат по резултат само от министър-председателката на Италия Джорджа Мелони.
Но политическия трус, предизвикан от Льо Пен, ще се усеща още години.
Льо Пен е родена през 1968 г. в семейство, което вече е в периферията на френската политика. През 1972 г. баща ѝ Жан-Мари Льо Пен основава партията "Национален фронт", в която са вкоренени расизмът, антисемитизмът и копнежът по миналото, в което е съществувала Френската империя.
Тя е едва осемгодишна, когато бомба унищожава семейния апартамент в Париж, като това се разглежда като покушение срещу баща ѝ. Никой не е сериозно ранен, но взривът бележи живота ѝ. Тя казва, че той ѝ дава трайно усещане, че семейството ѝ е мразено, и че на тях никога няма да се гледа като на другите хора.
Като млада, Марин учи право, става адвокат и се научава как да отстоява мнението си в съдебни зали. В политиката не чака да дойде редът ѝ. През 2011 г. тя отнема контрола върху партията от баща си, а през 2015 г. го изключва, след една от тирадите му, отричащи Холокоста.
Марин Льо Пен преименува партията на "Национален сбор". Тя заменя облечените в кожени якета радикални елементи в нея с политици, носещи сака. Тя въвежда партийни опорни точки. Говори по-малко за надпревара, повече за френския начин на живот. Предупреждава за "заплахите пред цивилизацията", призовава за забрана на мюсюлманските забрадки и поставя френските семейства на първо място.
Тонът ѝ се променя, но не и посланието ѝ.
В една от най-острите й политически маневри тя се обръща към група, отдавна презирана от баща ѝ: ЛГБТК общността. Льо Пен запълва вътрешния си кръг с хомосексуални сътрудници, пропуска протестите срещу еднополовите бракове и се обявява за защитник на сексуалните малцинства срещу "ислямската опасност".
Критиците наричат тази стратегия "розово измиване" – козметична толерантност, маскираща дълбока враждебност. Изненадващ брой хомосексуални избиратели, особено по-младите сред тях, започват да я подкрепят. Много съзират в нейните послания сила, яснота и обещания за ред в един свят, който се върти твърде бързо.
Тя се кандидатира на президентски избори три пъти: през 2012, 2017 и 2022 г. Всеки път постига все по-висок резултат. В последната ѝ кампания тя се показа уверена, спокойна и сдържана пред медиите. Вживяваше се в ролята на самотна майка, позираше с котките си и повтаряше призивите си за "национален приоритет". Това вече не беше Марин Льо Пен, която шокираше хората. Тя вече ги убеждаваше.
Зад нея застана съзвездие от крайнодесни лидери, които я поздравиха: Виктор Орбан от Унгария, Матео Салвини и Джорджа Мелони от Италия, Герт Вилдерс от Нидерландия. Те видяха Льо Пен не само съюзник, но и лидер. Смесицата от културен национализъм, владеене на социалните мрежи и пресметлива сдържаност се превърнаха в неин план.
"Марин Льо Пен публикува снимки на котката си, говори за това какво е да бъдеш майка. Но когато става въпрос за политика – няма смекчаване", каза Пиер Лефер – базиран в Париж консултант. "Това кара екстремните позиции да изглеждат по-приемливи дори за хора, които иначе може да бъдат отблъснати от тях", добави той.  
Когато Льо Пен загуби през 2022 г. втория тур на президентските избори, тя не изчезна от политическия пейзаж. Прегрупира партията си, запази присъствието си в парламента и се подготви за (изборите през) 2027 г. Проучванията показаха, че тя води, докато Макрон не може да се кандидатира отново.
Тогава дойде присъдата от понеделник.
Съдът установи, че Льо Пен е източила милиони евро публични средства, докато е била евродепутат в Европейския парламент, като е плащала на партийни служители с пари, предназначени за асистентите в ЕС. Прокурорите описаха тези ѝ действия като преднамерени и организирани. Съдът се съгласи с това твърдение.
Тя е осъдена на две години ефективно, като ще излежи присъдата си у дома, глобена е със 100 000 евро и ѝ е забранено да заема обществена длъжност в продължение на пет години. Льо Пен обяви, че ще обжалва. Излежаването на присъдата й е отложена до излизане на резултата от обжалването, но забраната за заемане на обществена длъжност влезе в сила незабавно.
Съюзниците на Льо Пен изразиха възмущение от това съдебно решение. Орбан заяви "Je suis Marine" (Аз съм Марин). Салвини нарече присъдата "декларация за война от Брюксел". Мелони  заяви, че "милиони граждани са лишени от представителство". Американският президент Доналд Тръмп заклейми присъдата като "много голяма работа". В Париж нейните поддръжници нарекоха това политическо преследване. Опонентите й размахваха юмруци по улиците.
Дори и в немилост Льо Пен остана една от най-последователните политически фигури на своето време. Тя наследи име, което някога предизвикваше омраза, и го превърна в сериозен инструмент за национално лидерство. Тя направи крайната десница избираема. Тя разми границата между крайнодесните и властта.
Партията ѝ "Национален сбор" стана най-голямата в долната камара на френския парламент след изборите миналата година. Избраният от нея неин наследник – 29-годишният Жордан Бардела, сега оглавява формацията. Той е популярен, но му липсва голям политически опит и разпознаваемост.
Дали Льо Пен ще се върне след изтичане на забраната й да заема избираема длъжност, ще изпадне ли тя в забвение, или ще преоткрие себе си отново. Каквото и да се случи, тя оставя завинаги следа в политиката. Льо Пен принуди съперниците си от традиционните партии да възприемат езика ѝ. Тя превърна страха в гласове за нейната партия си и предефинира това, което е политически възможно в република, която някога се смяташе за имунизирана срещу екстремизъм.
Льо Пен не успя да стане президент, но промени състезанието и правилата на играта.
(БТА)
(Превод от английски език: Валерия Динкова)